Определение №266/18.05.2021 по дело №1359/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 266

    Гр. София, 18.05.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 24.03.2021 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

    т. д. № 1359/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ ГОГО – ВАНЬО ПЕТРОВ с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение 218/22.01.2020 г. на Апелативен съд – София, ТО, VI състав, постановено по в.т.д.№ 3206/2019 г., в частта, с която е потвърдено решение № 61 от 03.04.2019 г. по в.т.д. № 101/2018 г. на Окръжен съд – Враца, за осъждане на касатора да заплати на ЧАЙКА ТУРИСТ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата от 27 780 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018 от 28.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

    Касаторът атакува решението като неправилно, релевирайки всички основания за касирането му по чл.281 т.3 ГПК. Счита същото за немотивирано, необосновано, постановено при неправилна правна квалификация, разместена доказателствена тежест и неправилен анализ на доказателствата, както и в нарушение на материалния закон. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение и евентуално причинените на ищеца вреди, предвид заключението по назначената по делото експертиза, което не е коментирано от въззивния съд. Намира, че нормата на чл.82 ЗЗД е неправилно приложена и поради това, че вредите от неизпълнението, така, както са претендирани, не биха могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а длъжникът е добросъвестен. Не е отчетен и чл.83 ал.2 ЗЗД, доколкото кредиторът би могъл да избегне вредите, при полагане на грижата на добрия стопанин. По изложените и други подобни доводи се моли обжалваното решение да бъде отменено, с присъждане на разноските пред всички инстанции.

    Искането за допускане на касационно обжалване е предявено в хипотезите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Твърди се, че решението е недопустимо, т.к. е постановено не по предявените от ищеца искове /респ. по наведените от него фактически основания/, по ненадлежно упражнено право на иск и при грешна правна квалификация. Решението е очевидно неправилно, поради липсата на каквито и да е вреди за ищеца и причинна връзка с поведението на ответника.

    Формулирани са следните въпроси, като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни; Длъжен ли е второинстанционният съд да обсъди всички аргументи на страните; Длъжен ли е да изследва изцяло наличието или липсата на предпоставките за уважаване на исковата претенция по конкретната правна квалификация, на база всички събрани доказателства. 2. При иск по чл.82 ЗЗД длъжникът дължи ли обезщетение за вреди, произтичащи от поведението на кредитора, или се дължи обезщетение само за онези вреди, които са закономерно необходима последица от неизпълнението на поетото от него задължение. 3. При наличие на оспорен частен документ /в случая – пътни листи/, направеното от оспорващия искане за предоставяне от трето за спора лице на техническо доказателство, сходно с официален документ /тахошайби/, и заявена от третото лице липса на такива доказателства, как следва да се разпредели доказателствената тежест във връзка с оспорения частен документ и обстоятелствата, които авторът му посочва в него. 4. При иск с правно основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД следва ли съдът да изследва поведението на ищеца във връзка с претърпените вреди и дали ищецът е положил необходимата грижа да ги предотврати; Ако за уважаването на претенцията е необходимо ищецът да е положил грижа за предотвратяване на вредите, то каква е тази грижа за ищеца – търговец, който твърди, че претърпяната щета е от търговска сделка – на добър стопанин, на добър търговец или друга. По първите два въпроса се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с посочване на съдебна практика, а по последните два – основанията по чл.280 ал.1

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари