Определение №264/22.04.2021 по дело №1689/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 264

    [населено място], 22.04.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1689 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Подадена е касационна жалба от „Деаз 11“ЕООД против решение № 29/09.04.2020г. по в.т.д. № 17/2020г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 400/30.10.2019г. по т.д.№544/2018г. на БОС за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 10, том IV, рег.№ 2136, дело 553/22.06.2015г. на нотариус рег.№ 560 на НК с район на действие - района на PC – С. между Г. Н. В. в качеството й на Едноличен търговец „АВАНГАРД - Г. В.“ с ЕИК[ЕИК] и „ДЕАЗ 11” ЕООД с ЕИК[ЕИК], като сключен при накърняване на добрите нрави и е осъден касаторът, на осн. чл. 34 ЗЗД, да върне на Г. Н. В. в качеството й на Едноличен търговец „АВАНГАРД - Г. В.“, следните имоти: поземлени имоти с идентификатор 17974.108.13, 17974.108.14, 17974.108.15, 17974.108.7, 17974.103.7, 17974.103.29, 17974.103.30, 17974.106.16, 17974.108.11 и 17974.108.12, всички по ККР на [населено място], с начин на трайно ползване - залесена територия.

    Касаторът счита, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по касацията Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „АВАНГАРД - Г. В.“ е подала писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на условия за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът се е позовал в исковата молба на очевидна нееквивалентност на престациите по процесната сделка, тъй като продажната цена е определена значително под данъчната оценка на имотите и дори не е заплатена от ответника. Посочил е, че поради ниската продажна цена, почти липсва насрещна престация; че е налице несправедливо по съдържание договаряне, което е в нарушение на добрите нрави и е средство за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. БАС е констатирал, че с атакувания договор ЕТ е продал на касатора десет недвижими имота - всички с начин на трайно ползване - „залесена територия“, за общата цена от 10 000лв., при посочена в сделката обща данъчна оценка в размер на 61 259,90лв. Продажната цена е била съпоставена с посочената от вещото лице по СТЕ пазарната стойност на продадените имоти към датата на сделката - общо 1 582 534лв. Което е обусловило и заключението на съда за договаряне на процесната покупко продажба при цена значително по-ниска от данъчната за прехвърляните имоти( 6,12 пъти) и 158,25 пъти по-ниска от установената пазарна такава към датата на сделката. Според въззивната инстанция добрите нрави са граница за договорната свобода по чл.9 ЗЗД и съществуват като общи принципи или произтичат от тях, а един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Израз на закрилата на правния интерес на договарящите е и предвидената в закона възможност за възстановяване на предизвиканото от порочно договаряне или по друг начин икономическо неравновесие в патримониума на субектите на правото, водещо до едностранно неоснователно обогатяване.

    В този смисъл БАС е счел, че драстичното стойностно несъответствие между полученото от купувача право на собственост върху десет имота и платената за това цена, която е многократно по-ниска както от данъчната, така и от пазарната им такава към момента на договарянето, при положение, че няма уговорки за други размествания на правни блага, компенсиращи нееквивалентността, като я обяснят с постигането на обективен финансов интерес и взаимна изгода за контрагентите, би следвало да се приеме за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари