Определение №263/18.05.2021 по дело №1872/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №.263

    гр. София,.18.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1872 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д., Д. С. Д. и Н. С. Д. /конституирани на мястото на починалата в хода на процеса пред първата инстанция Д. Н. Д./ срещу решение №1068 от 29.05.2020 г. по в.гр.д.№5115/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №4206 от 11.06.2019 г. по гр.д.№14251/2016 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ЗД „Евроинс“ АД искове по чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над 1 600 лв. до пълните предявени размери от по 8 666.67 лв., обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от Д. Н. Д. при ПТП, реализирано на 14.07.2016 г., както и претенцията за лихва за забава, за периода от 14.07.2016 г. до 03.11.2016 г.

    В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД и практиката по прилагането им, с оглед което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

    Ответникът по касация ЗД „Евроинс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване с оглед липсата на формулиран правен въпрос, евентуално навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    За да се произнесе въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. След подробен анализ на приетите по делото писмени доказателства, заключенията на назначените по делото експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели, е установил, че 58 годишната пострадала е получила телесни увреждания - контузии, измежду които контузия на главата с мозъчно сътресение /без проведено пълно доказване, че е имала пълна загуба на съзнанието/ и като е взел предвид претърпените от пострадалата болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, характера и продължителността на лечението /включващо и тридневно болнично лечение/, с общ период на пълно възстановяване от около 1 месец /при по-интензивни болки през първата седмица/ и не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие с оглед и обстоятелствата, при които е настъпило, при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, въззивният съд е достигнал до извод, че обезщетение в размер на 6 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд също така е формирал извод, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, е доказано откъм нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП - пострадалата не е ползвала предпазен колан /или той не е бил поставен правилно/, а в случай, че беше поставила колан експертите са формирали извод с помощта на своите съответни специални знания, че при челния удар, получен при ПТП, тя нямаше да получи увреждания по главата от съприкосновение с предното стъкло. В този смисъл не е възприел показанията на разпитания свидетел – участник в ПТП и е приел, че пострадалата е допринесла за причиняването на уврежданията си поради неизползване на предпазен колан, с оглед намаляване на риска от увреждане чрез ограничаване на подвижността на тялото, и този принос, при положение, че не е незначителен за настъпване на телесното увреждане, не може да бъде определен в размер,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари