Решение №263/22.01.2020 по дело №4054/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Отговор

Kорабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (чл. 39а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици.

Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба.

Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 4054/2018г.,по описа на ІV ГО на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПКТК

История на спора

С определение № 529 от 26.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1260 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта на произнасянето по иска на Р. КТК Б. срещу „Булминерал“ АД по чл. 128, т. 2 КТ за осъждането му да заплати солидарно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД сумата от 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 292,16 щ.д.

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Мотиви

По материалноправния въпрос по приложението на чл. 39а, ал. 1 КТК вр. с чл. 27, ал. 1 КТК.

Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 Август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 Август 1996г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т.1 и т.2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море.

Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 КТК, който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България и 4. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България.

Съгласно чл. 33, ал. 1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция „Морска администрация”. Съгласно чл. 34, ал. 5 КТК, регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1 КТК, т. 2, т.3 и т. 4, т.е. от българско физическо или юридическо лице; физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България и 4. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора.

Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а КТК, на кобарите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (чл. 39а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици.

Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба.

По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК:

Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.

В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че на 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ С.А., Маршалови острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото – „Булминерал“ АД, като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“, с флаг България, е бил предоставен под наем от „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“ С.А. – Маршалови острови като подбеърбоут чартьор за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД (първия ответник по делото) договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ със срок до 07.05.2016 г.

Прието е, че „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначило екипаж на моторен кораб „Батя” за сметка на „Шипинг лоджистик“ С.А., което дружество е имало качество на беърбоут чартьор (корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК) към момента на сключване на трудовия договор с ищеца, както и през процесния период. Прието е, че към датата на сключване на договора за беърбоут чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. не са съществували валидни задължения по отношение на ищеца, които да обусловят солидарната отговорност на първия беърбоут чартьор съгласно чл. 123а КТ, тъй като същият не е имал качеството работодател; че за ответника „Булминерал“ АД не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения на основание 199ж от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), нито отговорността му може да бъде ангажирана и по реда на чл. 199з КТК, който урежда отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. Приел е за недоказано твърдението за наличие на симулация при реализирането на втория договор за беърбоут чартър между „Шипинг Лоджистик С.А“ и „Булминерал“ АД. По тези съображения, Варненският окръжен съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на „Булминерал“ АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, сключил трудовите договори за сметка на корабопритежателя „Шипинг лоджистик“ С.А.

С първоинстнатционното решение по делото (гр.д. № 4388/2017 г. на Варненски районен съд) предявените от Р. КТК Б. искове са уважени срещу ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и в тази му част решението е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т. 2 ГПК, пр. І-во.

В касационната жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд, подадена от Р. КТК Б. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно действителния корабопритежател на кораб „Батя”, без да обсъди доводите за недействителност на договора му за бееърбоут чартър и извършеното вписване на договора; без да обсъди обстоятелството, че корабът е плавал под български флаг с временно свидетелство, издадено на ответника „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневниКТК Изложени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно действителния корабопритежател и отговорността му за задълженията по отношение членовете на екипажа на кораба.

Ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД в производство несъстоятелност не взема становище.

Съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че оплакванията за неправилно приложение на чл. 39а, ал. 1 КТК вр. с чл. 27, ал. 1 КТК и за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК са основателни.

Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното взаимоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. – ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.,); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.).

Съгласно Глава Втора (Трудови отношения) от Морска трудова конвенция (т.1, б. а и б. с), моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба (пар. 1, 7 ДР), а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИКТК

Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът ( лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл. ІІ, б. h от Морска трудова конвенция) не е работодател по смисъла на пар.1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225б КТК). Мениджъра действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1 КТК, т. 2, т.3 и т. 4, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция „Морска администрация” (чл. 33, ал. 1 КТК), а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме – чл. 35а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363 КТК, ал.1 и ал. 2.

По основателността

Тази правна уредба не е съобразена от въззивния съд при формиране на изводи, че моряците на кораб „Батя” са били наети от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от името и за сметка на „Шипинг лоджистик“ С.А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд е формирал изводите си и в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно недействителността на извършеното вписване на „Шипинг лоджистик“ С.А., както и относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател, както и приложените в подкрепа на този довод още пред първоинстанционния съд временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище В., издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверения на Агенция „Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, при разрешаване на който съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Търговско акционерно дружество „Шипинг лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т.е., е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал. 1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Шипинг лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е република България и от националното законодателство – чл. 2 от Наредбата за корабните документи.

Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо (но не и българско знаме) знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица е и недействителното, извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Недействителни са и сключените с ищеца трудови договори от 29.09.2014 г. и 15.04.2015 г. с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т. 2 КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Трудовите договори са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащ на закона е недействителен. При сключването и изпълнението му работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на пар.1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на пар.1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 година. По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на пар.1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.

Предвид изложеното, предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за периода м. април – м. юни 2015 г. е основателен в размер, определен по договора от 15.04.2015 г. и заключението на вещото лице, прието в първата инстанция, срещу което работникът е приел да изпълнява и е изпълнил трудовите си задължения. Според заключението на вещото лице неизплатеното възнаграждение за периода м. април – м. юни 2015 г. възлиза на сумата 3025.14 щатски долара. Основателни са и обусловените искове за заплащане на законна лихва върху неизплатената част от задължението за посочените месеци, която според вещото лице възлиза на сумата 292,16 щ.д.

Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците на „работодател” и „корабопритежател”. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като „моряк”, нает от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на кораб „Батя”, чиито корабопритежаел е ответникът „Булминерал” АД. Кой от ответниците е действителния работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност следва от правната уредба на правоотношението, предвид което с оглед гореизложените мотиви искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно. В този смисъл и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълКТК д. № 1 от 2010 г. ОСГК ВКС.

В настоящето производство съдът не е обвързан и от влязлото в сила решение по гр.д. № 4388/2017 г. на Варненски районен съд поради липсата на субективен идентитет.

Диспозитив

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1260 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. КТК Б. от [населено място] против „Булминерал“ АД, [населено място] в несъстоятелност обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал.1 КТК за сумата 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., и по чл. 86 ЗЗД за сумата 292,16 щатски долара.

ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, [населено място] в несъстоятелност да заплати на Р. КТК Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 199ж, ал. 1 КТК сумата 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2016 г. до окончателното и изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 292,16 щатски долара, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД, [населено място] ведно с ВМ Интернешанъл“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми