Определение №262/22.04.2021 по дело №1666/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №262

    [населено място] ,22.04.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1666/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Селскостопанска академия – София против решение № 255/28.01.2020 г. по т.д.№ 3382/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2254/11.04.2018 г. по гр.д.№ 14409/2016 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на „Изгрев – И -2011” ЕООД сумата от 56 770,80 лева , ведно със законната лихва от 21.11.2016 г. до окончателното й изплащане ,на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД / дължимо възнаграждение по договор за изработка, работата по която е приета с протокол от 17.12.2019 г., за което е издадена фактура № 75/17.12.2012 г. / , к а к т о и сумата от 3 817,82 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 24.03.2016 г. – 20.11.2016 г.. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, в евентуалност - предвид наличието на предходно заведено между същите страни дело, с идентичен с настоящото предмет, което предпоставя прекратяване на по-късно образуваното. В евентуалност спрямо последното възражение страната се позовава на съществено процесуално нарушение на съда, предвид отказа му да обедини двете дела за съвместно разглеждане и решаване. Неправилност на въззивния акт се твърди поради уважаване на исковете, въпреки неизяснена, поради бездействие на ищеца носещ доказателствената тежест, фактическа обстановка, при неправилно съобразяване доказателствената стойност на фактура № 75/17.12.2012 г. и двустранно-подписан протокол от 30.11.2011 г. / непредставен по делото /. Сочи се и липса на мотиви, поради които и неяснота по какъв начин е достигнат крайния извод.

    Ответната страна – „Изгрев–И - 2011„ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Оспорва идентичност между предмета на настоящото и предходно образуваното дело, като поддържа, че по настоящото претендира вземане от възнаграждение за СМР, възложени на „ЕМСИ Прогрес „ ЕООД и изпълнени от него, последващо цедирано на „Изгрев - И – 2011„ ЕООД, докато по паралелния спор се претендира възнаграждение / по частичен иск / за възложени и изпълнени от „Изгрев – ИС – 2002„ ЕООД , с настоящо наименование „Изгрев – И – 2011 „ ЕООД, СМР. Съответно цесията, по силата на която предходно „Изгрев - ИС - 2002„ ЕООД е прехвърлило свои вземания срещу ответника, в полза на „ЕМСИ Прогрес„ ЕООД, не включва вземането по фактура № 75/2012 г., издател на която е последното дружество.

    Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

    За да се произнесе, настоящият състав, в съответствие със съдържанието на касационните доводи и обхвата на служебната си проверка, съобрази следното:

    В исковата молба се твърди, че между ищеца, с предходно наименование „Изгрев – ИС - 2002„ ЕООД и Селскостопанска академия е сключен договор за авариен ремонт на ограда - № 65/05.05.2011 г.. Изпълнението се сочи констатирано с протокол от 30.11.2011 г.. Вземането от възнаграждение се твърди цедирано на „ЕМСИ Прогрес„ЕООД. Ищецът твърди, че на цесионера са възложени допълнителни СМР / извън договор № 65/05.05.2011 г. /, чието изпълнение е констатирано с протокол от 17.12.2012 г. и за дължимото възнаграждение по които е издадена фактура № 75/17.12.2012 г. на стойност 56 770,80 лева. На 20.01.2015 г. предходно цедираните вземания, ведно с вземането от допълнително изпълнените СМР, в общ размер от 212 909,10 лева, са цедирани от „Емси Прогрес„ ЕООД на ищеца, на което основание се претендират от същия, ведно с лихвата за забава, за период от три години преди завеждането на исковата молба.

    Ответникът е оспорвал възлагането на СМР на „ЕМСИ Прогрес „ ЕООД. Противопоставил е възражение за погасяване на иска по давност. Противопоставил е довод, че Селскостопанската академия е юридическо

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари