Определение №262/09.07.2020 по дело №586/2020

Анотация

Въпрос

За надлежния ответник, цената и таксата по иска, с който длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че след като заповедта за изпълнение е влязла в сила, кредиторът е прехвърлил вземането, а по изпълнителното дело на негово място съдебният изпълнител е конституирал като взискател цедента (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не е за вземането по заповедта и кредиторът по нея не е съобщил за цесията на длъжника, като последният се позовава и на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта; произтичат ли особености в цената и таксата по този иск, когато длъжникът твърди, че част от дълга е бил събран и изплатен по изпълнителното дело; допустимо ли е иска да се съединен и с иск за връщането на събраните и платени суми по изпълнителното дело, а тогава каква е дължимата такса?

Отговор

Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед с иска по чл. 439 ГПК.

Когато длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният изпълнител е конституирал цедента като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не е за същото вземане и не му е съобщена от кредитора по заповедта, но длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното дело. Правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист него (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително по друго.

С такъв иск по чл. 439 ГПК длъжникът се позовава на различни групи обстоятелства, поради които оспорва изпълнението. Надлежните ответници са двама, но защитаваният правен интерес е един. Длъжникът отрича правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем; титулярството на това право на цедента, но и на цесионера. Цената на отрицателния установителен иск, а той е оценяем, е равна на вземането по заповедта за изпълнение (чл. 68 ГПК и чл. 72 ГПК). Държавната такса е 4 %, но не по-малко от 50.00 лв. (чл. 73, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 ТДТС по ГПК). Различните групи обстоятелства не водят до кумулативно обективно съединяване. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответниците е да докажат, че правото на принудително изпълнение съществува. Цената, а и такса по този иск, не се повлияват от твърденията на длъжника, че част от дълга е събран и преведен по изпълнителното дело. Чл. 118 ЗЗД се прилага за доброволното, но не и за принудителното изпълнение на погасеното по давност вземане.

Допустимо е длъжникът да го съедини с иск за връщане на сумите, събрани и платени по изпълнителното дело. Чл. 439 ГПК не предвижда възможност длъжникът да се снабди с (обратен) изпълнителен лист. Възможността по чл. 245, ал. 3 ГПК, към която препращат и други разпоредби (чл. 285, ал. 6 ГПК, чл. 309,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове