Определение №260/22.04.2021 по дело №1671/2020

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 260

    гр.София, 22.04.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1671 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. срещу решение № 1024/20.05.2020 г. по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1822/21.03.2018 г. по гр. д. № 8442/2017 г. на Софийски градски съд за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на касатора сума в размер 9 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2014 г., ведно със законната лихва.

    В подадената от П. С. Д. жалба се сочи касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и казуална практика, намерила израз в решение № 126/2017 г. по т. д. № 994/2016 г. на II ТО, решение № 84/2016 г. по т. д. № 1308/2015 г. на II ТО, решение № 98/2019 г. по т. д. № 2097/2018 г. на II ТО, решение № 749/2008 г. по т. д. №387/2008 г. на II ТО, решение № 197/2017 г. по т. д. № 2250/2015 г. на II ТО и решение № 73/2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на II ТО.

    При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен за 109 000 лв. Претендира се присъждане на разноски и възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

    От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявено е становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изявления всъщност касаят проверка законосъобразността на решението, постановено от Апелативен съд София. Формулирано е искане за недопускане на жалбата до касация, евентуално оставянето й без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

    От ответника по касация Р. А. А. /трето лице помагач на Гаранционен фонд/ също е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва. Заявява се становище, че въззивният съд не се е отклонил от цитираната задължителна съдебна практика, както и казуална такава. Напротив, постановил е решението си при съобразяване с дадените от касационната инстанция разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД. Заявено е искане обжалваното решение да не бъде допуснато до касация, евентуално то да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски по представен списък на основание чл. 80 ГПК.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

    Исковото производство е образувано по предявена от П. С. Д. срещу Гаранционен фонд претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от Р. А. А., като водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. [рег.номер на МПС] , при реализирано на 11.06.2014 г. в [населено място] ПТП. Ищецът счита, че вредите му следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на 109 000 лв., представляваща горница над платеното вече от ответника обезщетение от 41 000 лв.

    С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от П. С. Д. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е неоснователен. В мотивите

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари