Класификация
- Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
Гр.София, 15.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2559 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народното събрание /НС/ на Република България срещу решение №.260563/26.01.21 по г.д.№.16503/19 на СГС, ІІ А състав – с което е потвърдено решение №.170118/8.07.19 по г.д.№.81487/18 на СРС, 27с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС 8355,77лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.18 до окончателното изплащане, както и 2273,72лв. лихви за забава за периода 28.12.15-27.12.18, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, вкл. се сочи, че исковете не са разгледани по предявените основания и петитуми и в поредността, посочена от ищеца. Налице е произнасяне спрямо ответника Народно събрание по иск, който не е бил предявяван срещу него и по който той не се е защитавал. Защитата на НС е била изградена в отговора на исковата молба съобразно изложените в нея твърдения за нарушения на Европейското право спрямо този ответник, като същевременно последните не са били изследвани от съда. Моли се за обезсилване, евентуално за отмяна на атакуваното решение, ведно с присъждане на разноски.
Ответните страни Държавата и „Босолар“ЕООД оспорват жалбата; претендира разноски.
С определение №.60778/15.11.2021 е допуснато касационно с оглед проверка за недопустимост на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е сезиран с: главен иск с правна квалификация по чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС с ответник Народно събрание; евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.4 пар.3 ДЕС-чл.17 и чл.20 ХОПЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, установени в ПЕС, чл.3 на Директива 2009/28/ЕО срещу НС; под евентуалност иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.7 от Конституцията срещу Държавата; под евентуалност иск по чл.59 ЗЗД срещу Държавата. Разгледала е и е намерила за основателен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС спрямо Народното ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или