Определение №26/18.01.2021 по дело №3293/2019

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 26

    гр. София, 18.01.2021 год.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3293 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

    С решение № 3696 от 22.05.2019 год., поправено с допълнително решение № 3306 от 2.06.2020 год., двете постановени по гр. д. № 9978/2018 год., Софийският градски съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е отменил първоинстанционното решение от 1.02.2018 год. по гр. д. № 12229/2015 год. на Софийския районен съд в частта по възлагане на делбения апартамент в [населено място] на съделителя Х. Н. П. и постановеното парично уравнение на дяловете на другите двама съделители, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която Х. Й. Д. е осъден да заплати на Х. Н. П. и на Р. Н. П. по 7 491.33 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния апартамент в периода 1.03.2012 год. – 1.03.2017 год., ведно със законната лихва от 7.03.2017 год., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по 731.01 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата, като вместо това е постановил друго, с което делбеният имот, представляващ апартамент в [населено място] , [улица], вх. „А”, ет. 3, със застроена площ 66.5 кв. м. е изнесен на публична продан и са отхвърлени предявените от Х. Н. П. и Р. Н. П. срещу Х. Й. Д. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на по 7 491.33 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния апартамент в периода 1.03.2012 год. – 1.03.2017 год., ведно със законната лихва от 7.03.2017 год., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по 731.01 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата.

    С горното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното в частта му, с която е изнесен на публична продан вторият делбен имот – двуетажна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ 170 кв. м., с идентификатор ****, находяща се в [населено място], при посочените в решението квоти за съделителите.

    Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Х. Н. П. и Р. Н. П., чрез адвокат М. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с молба за отмяната му и вместо това съдебната делба се извърши чрез възлагане на апартамента в дял на съделителя Х. П., а делът на ответника Х. Д. се уравни с поставяне в дял на другия делбен имот и последният бъде осъден да заплати на касаторите обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС в размерите, установени от приетата експертиза.

    В касационната жалба се съдържа позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните въпроси относно приложението на принципа по чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи дял в натура и за доказателствената тежест при предявена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, като касаторите поддържат противоречие в произнасянето по тях с цитираната и приложена съдебна практика. Релевират и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна непранилност на въззивното решение по изложените в жалбата съображения.

    Съделителят Х. Й. Д., чрез адвокат Хр. К., оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по съображения в писмения му отговор. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

    Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

    Производството е във фазата по извършване на делбата на два имота – апартамент в [населено място] и двуетажна жилищна сграда с търговски обекти в [населено място]. За да постанови изнасянето на публична продан и на двата делбени имоти като способ за извършване на делбата им въззивният съд се е позовал на т. 5б от ППВС № 7/73 год., приложима и при действащия ГПК, за невъзможността да се тегли жребий в случаите, в които делбените имоти

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове