Решение №26/15.02.2021 по дело №1979/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №660/02.11.2020 по дело №1979/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай?

Отговор

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла Димитрова

ЧЛЕНОВЕ:
Велислав Павков, Ерик Василев

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1979 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД против решение № 165/10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 2470/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 660/02.11.2020 г. на състав на ВКС.

Касационен въпрос

Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай.

Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

Мотиви

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по – малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

Горното разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По основателността

Съдът е приел, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Съдът е приел, че не се установява обаче наличието на първата и третата предпоставки. Прието е, че според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 05.12.2018 г. проверка на средството за търговско измерване , съдът е приел, че отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Горните изводи на съда, с оглед отговора на правния въпрос са неправилни. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017 г. и адм.дело № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018 г./, същият извод следва от разпоредбата на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба дължи цената на доставената стока, но и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване, в тази връзка, също води до извод, че реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока по чл.183 ЗЗД. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. В случая, от резултатите на метрологичната експертиза се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване, а при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Тези изводи са преповторени в заключение на вещото лице, което обаче не дава отговор на въпроса дали начинът, по който е осъществено „неправомерното софтуерно вмешателство“ в програмата на електромера е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачите, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Диспозитив

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 165/10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 2470/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари