Определение №26/18.01.2021 по дело №1479/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Може ли владеещият несобственик да се защитата с друг иск,освен с иск за собственост и с какъв иск да се защити при насрочен въвод във владение, когато имотът не съвпада с описания в постановлението?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч гр. дело №1479/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. ,приподписана от адв. Д. М. срещу определение №20939 от 13.09.2019г по ч гр.дело № 6749/2019г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено определение от 18.03.2019г по гр.д №12794/2019г на Софийски РС за прекратяване на производството делото поради недопустимост на иска,който жалбоподателката лично и като пълномощник на С. И. Славеев е предявила за се признае за установено ,че не дължат на И. А. И. /на когото с възлагателно постановелние е възложен описан апартамент в гр София/ ,удовлетволяване на правото му на въвод ,поради погасяване на правото на принудително изпълнение на постановлението за възлагане по давност , а в условията на евентуалност поради това ,че изпълнителното дело е било спряно . За да прекрати делото първоинстанционният съд е приел ,че липсва правен интерес от иска ,както и право по смисъла на чл. 124 ГПК. Въззивният съд на свой ред е констатирал ,че жалбоподателката е длъжник по изпълнително дело 13/2011г на ЧСИ У. Д. , а ответникът е наддавач в осъществена публична публична продан на имущество на длъжника – апартамент в [населено място],който имот му е възложен .Твърди се ,че преди вписване на постановлението е била издадена обезпечителна заповед от 01.11.2011г по гр.д №7013/2011г на ПРС за спиране на изпълнението по допуснато обезпечение на иска , предявен от настоящите ищци срещу взискателя Уникредит-Булбенк , в оспорване на неговото парично вземане. Предявеният понастоящем иск е основан на твърдението,че след като изп.дело е прехвърлвено при друг ЧСИ, незаконосъобразно е насрочен въвод във владение за 18.10.2018г ,като е приложено и съобщението .Искането е съдът да постанови ,че ищците не дължат удовлетворяване на правото на въвод в полза на купувача по възлагателното постановление, тъй като правото му /на въвод/ не е било упражнено повече от пет години и е погасено по давност , а също и че имотът,който владеят, не е описания в постановлението. Постъпило е и уточнение на исковата молба - да се признае спрямо ответника ,че ищците не му дължат предаване на владението на описания в постановлението недвижим имот ,за което е насрочен въвод.

Мотиви

Въззивният съд е разгледал постъпилата частна жалба на настоящата касаторка, която единствено е обжалвала преграждащото определение на първоинстанционния съд . За да потвърди прекратяването на производството СГС решаващо е приел, че при наличие на възлагателно постановление и предприето въз основа на него действие на ЧСИ по чл.498, ал.1 ГПК е недопустимо да се иска установяване на липса на право на принудително изпълнение на постановлението за възлагане ,като погасено по давност ,евентуално че действието му е спряно.Нормата на чл.498, ал.1 ГПК не допуска друга форма на защита освен тази по чл.498, ал.2 ГПК .След като предявният иск не е за собственост ,приложими са правните последици на чл. 130 ГПК

Определението е обжалвано като недопустимо и неправилно. В допълнително изискано и представено изложение се изтъква очевидна неправилност на определението и са формулирани въпроси.Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280 ал.1,т.1 ГПК,по въпроса има ли вещно правно действие постановлението за възлагане върху всеки имот , собственост на длъжника на един административен адрес, ако описанието не съвпада с имота , който длъжникът владее. Отрицателен отговор е даден в ТР№5/2017г на ОСГТК ,според което имотът се индивидуализира съобразно данните в постановлението за възлагане и въззивното

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари