Решение №259/07.01.2019 по дело №4552/2017

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд да определи обезщетение след преценка на всички представени по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните.

Отговор

При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да съобрази всички представени по делото относими в тази насока доказателства.


Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4552 по описа за 2017г. и приема следното:

История на спора

Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на адвокат Г.Б. като процесуален представител на Ц. Ф. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София от 26.VІ.2017г. по гр.д. № 674/2017г.

Касационен въпрос

Касационно обжалване на решението в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допуснато с определение № 518/07.VІ.2018г. по въпроса за задължението на въззивния съд да определи обезщетение след преценка на всички представени по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В касационната жалба са изложени съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение – касационни основания по чл.281 ГПК, т.2 и т.3. Иска се отменяване на решението и произнасяне по спора по същество с уважаване на предявения иск изцяло. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБ е заела становище за нейната неоснователност.

Мотиви

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното решение САС по въззивна жалба на ответника и по насрещна въззивна жалба на ищеца е отменил решението на ОС Перник от 05.ХІІ.2016г. по гр.д. № 392/2016г. в уважителната му част за разликата над 900лв. до 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Ц. Ц. срещу П. иск за присъждане на посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до предявения размер 44000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел за доказана по основание предявената претенция. Взел е предвид, че на 17.V.1996г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2 НК вр. с ал.1 т.3 и чл. 26, ал. 1 НК с мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” 10 лв. /деноминирани/, и че е освободен на 17.VІ.1996г. Поради напускането на адресите, на които можел да бъде намерен, Ц. бил отново задържан с постановление от 04.ІІ.2000г. за три дни, при което задържането му е с обща продължителност 35 дни. Прието е за установено напускане пределите на РБ на 23.ІІ.2003г. и на 17.ХІІ.2009г. без данни за обратно връщане, поради което през тези периоди производството многократно е спирано и възобновявано, вкл. и поради отсъствието на съучастника му, с оглед на което е налице съпричиняване 70%, довело до толкова продължително производство /15 години и 2 месеца/. Поради несъбиране на доказателства, сочещи по безспорен начин, че Ц. е извършител на деянието, наказателното производство е прекратено с постановление от 07.VІІ.2011г., връчено на 13.VІІ.2011г. Прието е за недоказано фактическият брак на ищеца да се е разпаднал в резултат на наказателното производство /НП/. Взето е предвид многократно осъждане на Ц. – с три предхождащи процесното НП присъди, първата – за извършено от него престъпление като непълнолетен, и с пет присъди след привличането му като обвиняем, и че по всичките осем присъди е осъден да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода” за различни периоди. С оглед на това като неоснователно е оценено твърдението, че именно поради привличането му като обвиняем по процесното дело той е останал без работа, влошили са се отношенията с жена му и не е могъл да се грижи за сина си. Поради липсата на медицинска документация и съдебно-медицинска експертиза за недоказано е намерено и твърдението за влошено здравословно състояние в причинна връзка с НП.

При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство и приноса на ищеца за нея, тежестта на обвинението, отразило се крайно неблагоприятно върху личността му и емоционалното и най-вече психическо състояние – бил притеснен, подтиснат, изплашен, отслабнал, липсата на данни за влошено здравословно физическо състояние, наличието на осем предишни осъждания, препятстващи възможността за разграничаване по обем на вредите, причинени от процесното незаконно обвинение и тези, резултат на законните обвинения, като съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 3000лв. и е присъдил 900лв., отчитайки 70% съпричиняване.

В противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана например в решения по гр.д. № 1235/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 820/2012г. ІV ГО, по гр.д. № 2378/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 4265/2014г. ІV ГО и др., въззивният съд не се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба на касатора, че е установено задържане под стража в продължение на 101 дни, а не само в продължение на 35 дни.

По основателността

Касационната жалба е частично основателна.

При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да съобрази всички представени по делото относими в тази насока доказателства. Несъмнено установено е от данните по приложената към настоящото дело преписка по сл.д. № 5/2000г. /л.76 – л.87/, че ищецът е задържан под стража в периода от 03.ІІ.2000г. поне до 14.ІV.2000г., когато водещият разследването следовател е направил предложение до прокуратурата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“. Като не се е произнесъл по оплакването на касатора във въззивната му жалба в тази насока, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до необосновано приетото, че най-тежката мярка за неотклонение, взета по отношение на Ц. в наказателното производство във връзка с настоящото дело, е с продължителност 35 дни, а не, както се установява, 103 дни.

Частично основателно е оплакването в касационната жалба за невземане предвид от въззивния съд на проявеното от разследващите органи бездействие в периода март 1997г. – ноември 1998г. и след изменението през април 2000г. на мярката за неотклонение в „парична гаранция“ до спирането на наказателното производство през март 2006г. – в тези периоди по следственото дело се съдържат данни за извършен само един разпит на свидетел – през февруари 2001г., но не и за осъществени каквито и да било други процесуални действия по разследването, вкл. по призоваването/издирването на Ц.. Неоснователно е оплакването за неоправдано бездействие, осъществено през 1999г. – през ноември 1998г. е постановено принудителното довеждане на Ц., наказателното производство е спряно поради ненамирането му, през март 1999г. е постановено задържането му под стража и на 03.ІІ.2000г. той е задържан. Не се оправдава от данните по делото и оплакването за бездействие на разследващите органи през периода април 2009г. – 2011г. – след спирането на наказателното производство през март 2006г. до откриването на Ц. през април 2011г. той е обявен за общодържавно издирване през март 2009г. и нееднократно са искани справки от съответните органи за излизането/влизането му от/в страната. Несъмнено установено е пътуването му в чужбина през периода февруари 2003г. – май 2008г. и през 2009г., за което не е поискал разрешение от разследващите органи, въпреки поетото от него при привличането му като обвиняем задължение да не се отклонява от посоченото си местоживеене. С оглед на тези обстоятелства е без значение в случая спирането на наказателното производство през периода май 2009г. – март 2010г. и поради ненамирането на М.Р. за извършване на процесуални действия по отношение на него като съучастник.

Неоснователно е и оплакването във връзка с постановените срещу ищеца осъдителни присъди. Те не са преценени от въззивния съд като принос на ищеца по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, какъвто е приет да е налице само по отношение на продължителността на наказателното производство. Законосъобразно осъжданията на ищеца за различни престъпления, извършени преди, по време и след периода на престъпна дейност, за която наказателното производство е прекратено, са съобразени като обстоятелства, релевантни към интензитета на причинените неимуществени вреди /те не са следствие само на прекратеното наказателно производство/, респективно към размера на дължимото се за тях обезщетение. Несъстоятелно и без подкрепа от доказателствата по делото е и оплакването, че ако не са били незаконосъобразните действия на разследващите органи касаторът е „нямало да направи тези нови присъди“ – следва да се посочи, че три от осемте присъди са за престъпления, извършени през 1994г. и 1995г. /обвинението по прекратеното производство е за престъпление през периода 1995 – 1996г./, едно за престъпление, извършено през януари 1997г., и две за престъпления, извършени през 2001г. и 2002г.

Не са в съответствие с данните по делото оплакванията във връзка с твърденията на касатора за присъединяване на дознания, образувани срещу него. Видно е от доказателствата образуването на три отделни наказателни производства срещу Ц. – сл.д. № 5/2000г. – за престъплението по прекратеното обвинение, сл.д. № 6/2000г., за предмета на което няма данни, и сл.д. № 123/2000г., във връзка с което е образувано НОХД № 493/2011г. на РС Берковица, по обвинението по което за кражба, извършена през януари 1997г., той е оправдан с влязла в сила в края на 2011г. присъда. Липсват каквито и да било доказателства по настоящото дело за връзка между присъдата и дознание № 411/1997г. /от представения по делото обвинителен акт е видно, че сл.д. № 123/2000г. на О. при ОП М. е образувано по преписка № 415/1997г. на РП Б./, което е включено в пределите на предявената претенция – ищецът не е искал приобщаването му към доказателствения материал. Няма данни това дознание да е присъединено към преписката по сл.д. № 5/2000г. Изготвеното на 25.ІХ.2000г. постановление не е за отделяне от сл.д. № 5/2000г. на дознания срещу Ц., както той твърди, а за отделяне на дознание, образувано срещу М. Р..

При тези обстоятелства и на основание чл. 293 ГПК, ал.1 и 2 въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата до 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество.

Установени са претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление, изразяващи се в продължили повече от 15 години притеснения, подтиснатост, страх от осъждането му за тежко престъпление, което не е извършил, отрицателни емоции от задържането под стража в продължение на 101 дни /за колкото е оплакването на касатора/, които подлежат на възмездяване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Няма доказателства по делото за нарушаване взаимоотношенията между ищеца и съпругата му, за компрометирането му пред обществото и близките му и за оставането му без работа, нито тези обстоятелства да са в пряка причинна връзка с незаконното му обвинение.

При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът взема предвид вида на незаконното обвинение, за което наказателното производство е прекратено, тежестта на обвинението – за тежко умишлено престъпление по чл. 195, ал. 2 НК /в редакцията след изменението през 1993г./, за което се е предвиждало наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, както и възможност за постановяване на конфискация до 1/2 от имуществото на подсъдимия и на задължително заселване, продължителността на наказателното производство, която е извън разумния срок – 15 години и 2 месеца, 101 дни задържане под стража, продължителен период на неоправдано бездействие на разследващите органи, осем влезли в сила осъдителни присъди за различни престъпления, извършени от ищеца преди, по време и след престъплението, за което наказателното производство е прекратено, имащи значение за интензитета на увреждането, възрастта на ищеца, обществено-икономическите условия в страната към момента на приключване на наказателното производство. При тези обстоятелства обезщетение в размер на 6000лв. е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Същевременно и касационният съд намира, че е налице съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат предвид продължителните периоди, през които е нарушавал задължението да не се отклонява от посоченото от него местоживеене без разрешение на разследващите органи, да съобщава за всяка промяна на адреса си и да се явява при всяко призоваване от органите. Това е довело до невъзможност да се извършват процесуално-следствени действия, до издирването му и неколкократното спиране на наказателното производство, допринасяйки по този начин за голямата му продължителност. Приносът на ищеца съдът определя на 50%. Ето защо претенцията за обезщетение следва да бъде уважена за сумата 3000лв., ведно със законната лихва, считано от 07.VІІ.2011г. до окончателното й изплащане.

Въззивното решение в останалата му отхвърлителна част по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и още 185.80лв. направени разноски за трите съдебни инстанции съобразно крайния изход на спора по делото.

Диспозитив

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГО, № 1191/26.V.2017г. по гр.д. № 674/2017г. в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 900лв. до 3000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Ц. Ф. Ц. от [населено място] още 2100лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по сл.д. № 5/2000г. на ОСлС М. /първоначално образувано като дознание № 215/1996г. на РСлС Б/, ведно със законната лихва, считано от 07.VІІ.2011г. до окончателното им изплащане, както и 185.80лв. разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГО, № 1191/26.V.2017г. по гр.д. № 674/2017г. в останалата му обжалвана част по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите