Определение №257/20.04.2021 по дело №1885/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 257

    София, 20.04.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    Председател: Емил Марков

    Членове: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1885 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Екосорт Горна Оряховица“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 125 от 28.04.2020г. по в.т.д.№ 327/2019г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№ 135/2018г. на Великотърновския ОС. С последното са отхвърлени основаните на договор № 43 от 18.08.204г. за възлагане на обществена поръчка с предмет предоставяне на услуги по предварително третиране на битови отпадъци, и предявени като частични искове срещу [община] за заплащане на: 1/обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на общината като възложител в количествено отношение на задължението за предоставяне на договорените количества битови отпадъци /до 20 000 тона на годишна база/ за сепариране от ищеца в сепариращата инсталация в землището на [населено място]: 25 100 лева разходи по изграждане и въвеждане в експлоатация на сепарационната инсталация; заплатени възнаградителни лихви по договори за заем - 300лв.; изплатени трудови възнаграждения и осигуровки на работници и служители на ищеца- 100лв., всичките претендирани за периода 01.08.2015г. до 04.04.2018г.; 2/обезщетение за пропуснати ползи от същото неизпълнение: 25 500лв. разлики в получено възнаграждение по договора и приходи от продажби на рециклируеми материали за периода 10.11.2015г.-04.04.2018г.; 3/неустойка по чл.10,ал.2 от договора за периода 10.11.2015г.-09.11.2017г. - 25 500лв.

    Касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК иска отмяната му и уважаването на предявените частични искове. Поддържа, че въззивната инстанция не е тълкувала клаузите на договора в съответствие с правилото на чл.20 ЗЗД. Оспорва правилността на изводите на апелативния съд, че в договора не е уговорено точно количество отпадъци, които общината се е задължила да предостави за третиране на изпълнителя като посочва, че уговореното количество е в размер „на до 20 000 тона годишно”. Оспорва правилността на констатациите, че общината не е била задължена да доставя на ищеца цялото количество генерирани отпадъци на нейната територия. Твърди, че изводът, че възложителят може да доставя на трети лица битови отпадъци, независимо от факта, че не са достигнати и не са доставени на „Екосорт Горна Оряховица“ отпадъци до размера на уговорените 20 000 тона годишно, лишава от смисъл обществената поръчка. Аргументира, че ако на изпълнителя не е гарантирано получаването на генерираните на територията на общината отпадъци, за него няма интерес от участие в поръчката и от закупуване и израждане за собствена сметка на инсталация за сортиране на отпадъци, каквото вменено с договора задължение той е изпълнил. Изразява несъгласие с извода, че няма уговорено минимално количество, което общината да доставя на изпълнителя. Изложени са и съображения за нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.

    В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, постановена във връзка с разпоредбата на чл.20 ЗЗД и с практиката, съгласно която съдът следва да изложи собствени мотиви по спора. Цитирани са Постановления на Пленума на ВС и съдебни решения на ВКС. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на въззивника за: тълкуване на спорните клаузи от договора във вр. с разпоредбата на чл.15 ЗОП-отм.; за недопустимост да бъде откривана нова обществена поръчка със същия предмет, без това обстоятелство да е обявено при откриване на процесната обществена поръчка; за тълкуването на задълженията на възложителя по отношение обема на отпадъците, изведени от единичната цена на услугата и размера на предоставената при сключването на договора гаранция; за наличието на неустоечната клауза на чл.10,ал.2 от договора за неизпълнение на задължението за доставка на количество отпадъци, каквато неустойка твърди, че не би била уговорена, ако такова задължение липсва.

    В писмен отговор [община] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

    За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

    Въззивната инстанция е подложила на анализ уговорките в чл.1,ал.1 от договора - възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да предостави услуги

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари