Определение №254/19.04.2021 по дело №1844/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 254

    София, 19.04.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1844 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба (с вх. № 84191 от 17.VІІІ.2020 г.) на „Грийн Фит“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Перник против въззивното решение № 4033 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 8.VІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 7187/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното протоколно решение № 98877/18.ІV.2019 г. на СРС, ГК, 62-и с-в, по гр. дело № 9266/2019 г.: за отхвърлянето на осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ответната застрахователна компания „Уника“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било осъждането й му заплати сума в размер на 22 318 лв. /двадесет и две хиляди триста и осемнадесет лева/, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди и ведно със законната лихва върху тази главница, считано завеждане на делото /14.ІІ.2019 г./ и до окончателното й изплащане.

    Оплакванията на касатора „Грийн Фит“ ЕООД са за необоснованост и постановяване на атакуваното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от въззивния състав на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който „да бъдела уважена първоначалната искова молба“.

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по следните дванадесет правни въпроса:

    1./ „Длъжен ли е въззивният съд да даде служебно квалификация на правния спор, когато счита, че претенцията на ищеца трябва да бъде основана на различна материалноправна разпоредба, вместо да приеме дадената квалификация от страните и да отхвърли иска?”;

    2./ „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички обективно съединени искове, като даде правна квалификация на всеки един и мотивира решението си отделно по всяка от претенциите?”;

    3./ „Може ли застраховател да носи деликтна отговорност въпреки наличието на договорно правоотношение между него и застрахования?”;

    4./ „Може ли да се приеме, че изпълнението на задължението за запазване на застрахованата вещ след застрахователното събитие с цел ограничаване на щетите, с цел осигуряване на достъп до вещта на застрахователя и вещите лица за целите на съдебен спор, представлява неполагане на грижата на добрия стопанин , поради което неполагане на необходимите грижи са настъпили допълнителни вреди?;

    5./ „Следва ли застрахованият да поправи застрахованото МПС за своя сметка - в разрез със задължението му по чл. 395 КЗ, за да ограничи вредите по него и да заличи всички доказателства за целите на застрахователния спор?;

    6./ „Кой интерес следва да бъде защитен – незабавна поправка на щетите, при което се рискува загуба на застрахователното обезщетение, тъй като ще бъдат заличени всички доказателства, или съхраняване на МПС-то за целите на съдебното производство с оглед оправдаване на легитимното правно очакване да се получи обезщетение по валиден договор за застраховка?”;

    7./ „Законната лихва обезщетява ли вреди, които надвишават нейния размер?“;

    8./ „По кой ред се претендира обезщетение за вреди, които надхвърлят размера на лихвата за забава – по реда на непозволеното увреждане или по реда на договорната отговорност?“

    9./ „Представлява ли злоупотреба с по-силно положение и злоупотреба с право отказът на застраховател да изплати обезщетение без каквото и да било законово основание, принуждавайки застрахованият да търси съдействието на съда?“;

    10./ „Представлява ли същото поведение и нарушение на принципа за легитимните правни очаквания?“;

    11./ „Може ли редът за обезщетение при ексцес на вредите при личното застраховане да се приложи по аналогия и към ексцесът на вредите при имущественото застраховане?“;

    12./ „При липса на законодателна уредба може ли

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари