Определение №253/13.05.2021 по дело №1612/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 253

    гр. София, 13.05.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    . ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1612 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД против решение № 370/11.02.2020г. по в.т.д. № 983/2019г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение № 2392/03.12.2018г. по т.д. № 2114/2017г. на Софийски градски съд, с която е уважен предявеният от „Полирент“ ЕООД установителен иск на основание чл.422 ГПК срещу акционерното дружество за сумата от 600 000 лева, представляващи част от цялата дължима сума 2 769 765,87 лева по споразумение с нотариална заверка на подписите по договор № Д-53-269/02.08.2012г. с удостоверяване на подписите рег. № 3147/06.11.2014г., извършено от нотариус П. П., рег.№ 533, с район на действие Районен съд-София, както и сума в общ размер на 19 500 лева за разноски, направени в заповедното производство.

    Касаторът атакува въззивното решение, като недопустимо, съответно като неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Заявява, че сключването на извънсъдебната спогодба на 06.11.2014г. не обвързва „Напоителни системи“ ЕАД, поради липса на предварително съгласие на едноличния собственик на капитала. Поддържа, че споразумението е сключено в нарушение на императивна правна норма - чл. 12, т. 12 ПРУПДТДДУК, който по същността си е подзаконов нормативен акт и несъблюдаването му води до нищожност на споразумението, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски за всички инстанции.

    Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Полирент“ ЕООД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претнедира разноски за настоящото производство в размер на 9200 лева съгласно представен договор за правна помощ.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Решаващият съд е приел, че съгласно чл. 365 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорът за спогодба е възмезден, тъй като в основата му е еквивалентно имуществено разместване, чрез взаимни отстъпки и на двете страни. С факта на правене на отстъпки, срещу насрещни такива се стига до състояние на безспорност. Посочено е, че именно наличието на воля за направени отстъпки, разграничава договорът за спогодба от установителния договор. Затова и в практиката, установителния договор е познат като „констативен протокол“, тъй като той дава израз само на съществуващи безспорни правоотношения между страните. В него, за разлика от спогодбата, няма правен конфликт и начина, по който страните са стигнали до разрешаването му, а именно, чрез взаимни отстъпки от първоначално твърдяното. Съдът е намерил, че сключеното между страните споразумение от 06.11.2014г. е установителен договор, тъй като в него няма отстъпление на изпълнителя като кредитор от размера на дълга на възложителя срещу отказ на последния, например от застъпвана позиция по изпълнението на договора. Напротив, недвусмислено е посочено, че общото задължение на възложителя към изпълнителя е така, както е по неплатените фактури, издадени въз основа на приемателно - предавателните протоколи, съставени в изпълнение на договор № Д 53-269/02.08.2012г. Доколкото е определен нов срок за заплащане на сумата по тях от общо 2 769 765, 87 лева, то този факт не е достатъчен да покрие дефиницията за „взаимни отстъпки“ и не променя рамките на съществуващото между страните правоотношение по дълга.

    С оглед горното, съдът е заключил, че процесното споразумение няма характеристиките на договор за спогодба, поради което и не изисква регламентираното в чл. 12, т. 12 ПРУПДТДДУК разрешение от едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с държавно участие, каквото е „Напоителни системи“ ЕАД. Споразумението е валидно и съдържащото се в него признание на дълга от възложителя, при липсата

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари