Определение №252/19.04.2021 по дело №552/2020

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 252

    София, 19.04.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 552 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 694 ТЗ във връзка с откритото производство за несъстоятелност на „МИ-1“ ООД искове за установяване на поредност за удовлетворяване на приети публични вземания, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

    Длъжникът и синдикът не изразяват становище.

    По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    Обжалваното решение въззивният съд е обосновал с правните съображения, че вземанията, обезпечени с наложен по реда на ДОПК запор, не подлежат на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, когато запорът е вписан по реда на ЗОЗ след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. За този извод съдът се е позовал на забраната за налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството по несъстоятелност (чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ), приемайки, че вписването на запора по реда на ЗОЗ представлява самостоятелна обезпечителна мярка (доколкото разширява действието на самия запор и създава привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ).

    Съдът е изложил допълнително, че с оглед последиците си (привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ) вписването на запора по реда на ЗОЗ е аналогично на учредяването на залог/ипотека, поради което е нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността и на основание чл. 646, ал. 1 ТЗ.

    Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ?“.

    Поддържа се, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по отношение на този вид запори е налице празнота в действащата законодателна уредба на търговската несъстоятелност, а от налагането на обезпечителната мярка до надлежното й вписване би могло да изтече период от време, през който да бъде открито производство по несъстоятелност срещу търговеца и така, независимо от навременното налагане на обезпечителната мярка по реда на ДОПК, кредиторът да не може да се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

    С оглед изложените от въззивния съд правни съображения въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

    Не се обосновава обаче специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

    Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

    В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито наличието и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън общото твърдение, че

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари