Определение №251/19.04.2021 по дело №1918/2020

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 251

    София, 19.04.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    Председател: Емил Марков

    Членове: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1918 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата В. Г. В. срещу Решение № 1290 от 19.06.2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 10 състав в частта, с която е отменено решението по гр.д.№ 9557/2018г. на СГС, и е отхвърлен искът с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на нейния внук, настъпила на 08.07.2014г., вследствие на пътно произшествие от 25.06.2014г., за разликата над 5 000лв. до пълния предявен и уважен от СГС размер от 100 000лв.

    В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, искането е за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Касаторката се позовава на нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на паричния еквивалент на претърпените морални вреди /10 000лв./ и на нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при отчитане степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на Ѕ.

    В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които ищцата поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика и с практиката на ВКС:

    1/Съобразена ли е присъдената сума по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както със задължителната практика на ВС и на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя;

    2/Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя;

    3/Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи;

    4/Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат;

    5/За да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на главно и пълно доказване;

    6/В хипотеза, в която съдът приеме съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки т участниците е допринесъл за процесното птп, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото, с оглед правилата за движение по ЗДвП, които са били длъжни да спазват.

    Постъпила е и касационна жалба от ответника „Дженерали застраховане“АД, който обжалва въззивното решение в частта, имаща за последица уважаването на иска - потвърждаването на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение от 5 000лв. Касаторът-ответник поддържа, че на ищцата не се дължи обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на нейния внук, тъй като тя не е установила при условията на главно и пълно доказване своята активна материалноправна легитимация.

    В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите относно:

    1/Задълженията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл.269 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Твърди се, че не са обсъдени възраженията на застрахователя срещу активната материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение.

    2/За активната материалноправна легитимация /в конкретния случай на бабата/ да получи застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на своя внук. Поддържа се, че не са обсъдени възраженията на ответника срещу активната материалноправна легитимация на ищцата, поради което въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС.

    3/По въпроса за приложимост на пар.96 ПЗР на КЗ срещу частноправни субекти, каквото е ответното

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари