Определение №251/13.05.2021 по дело №1815/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 251

    София, 13.05. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1815/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Вико“ ЕООД – [населено място], срещу решение №163 от 18.06.2020г., постановено по в.т.д.№33/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №103 от 15.11.2019г. по т.д.№16/2019г. на Окръжен съд – Ловеч.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на „Вико“ ЕООД против „Изи Паркет“ ООД, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че погрешно въззивният състав е приел, че недобросъвестното упражняване на права от страна на ищеца изключва основателност на искането по чл.155, т.1 ТЗ, който извод противоречи на практиката на ВКС, според която прекратяването на дружеството е обусловено единствено от обективни причини без да се изисква вина за настъпването им. В тази връзка касаторът оспорва значението за спора на изводите на въззивния състав, че в случая ищецът действа като взискател против ответника-длъжник, че ищецът виновно е допринесъл за влошаване на отношенията със съдружника си и че прекратяването на дружеството не е в интерес на ответника. Излагат се съображения за наличието на предпоставките за уважаване на искането за прекратяване на „Изи Паркет“ ООД като се акцентира, че: ответникът не развива дейност повече от шест години, през който период не функционират неговите органи; ответното дружество не разполага с имота, на адреса на който е регистрирано и не притежава други недвижими имоти за производствена дейност; налице са дълбоки противоречия между съдружниците, като всеки от тях действа срещу интересите на дружеството и в защита на собствен интерес; ответното дружество е нерентабилно от 2013г., няма приходи и трупа задължения, за които има образувани изпълнителни дела. Претендира се отмяна на въззивното решение, постановяване прекратяване на „Изи Паркет“ ООД, откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация като е поставен следния правен въпрос, който според касатора е обусловил решаващите изводи на съда, а именно: „Следва ли съдружникът да не е допринесъл за настъпване на важните причини за прекратяване на дружеството по чл.155, т.1 ТЗ, за да се защити по този ред?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №663/17.11.2006г. по т.д. № 270/2006г. на ВКС, І т.о.

    Отделно в изложението се сочи, че изводът за неоснователност на искането по чл.155, т.1 ТЗ поради констатираното от съда недобросъвестно поведение на ищеца, е в противоречие с решение №171/21.06.2019г. по гр.д. №2912/2018г. на ВКС, ІV г.о., решение №159/15.12.2009г. по т.д.№389/2009г. на ВКС, І т.о., решение №662/20.06.2006г. по т.д.№86/2006г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №532/14.10.2008г. по т.д.№258/2008г. на ВКС, ІІ т.о.. Според касатора в противоречие с постановките в решение №659/27.07.2006г. по т.д. №163/2006г. на ВКС, ІІ т.о., въззивният съд е отчел като релевантно за спора - как се е стигнало до влошаване на отношенията между съдружниците. На последно място в изложението се сочи, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в решение №30/10.09.2010г. по т.д.№320/2009г. на ВКС, ІІ т.о., според която важните причини за прекратяване на дружеството следва да се преценяват с оглед интересите на дружеството като цяло, а не за отделния съдружник.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „Изи Паркет“ ООД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че формулираният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, както и че цитираната практика на ВКС не е относима към поставения въпрос. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари