Определение №247/11.05.2021 по дело №1879/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК и пределите на допустимата проверка на правилността на първоинстанционното решение, предвид ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления" в дясно, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1879 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. и С. Й. М. и касационна жалба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД срещу въззивно решение № 988 от 05.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София.

Мотиви

С касационната жалба на Д. С. М. и С. Й. М. е обжалвана частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 7826 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 29/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Д. М. и С. М. против „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 60 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд по 100 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 12.05.2015 г. смърт на Д. С. Й. - син на ищците. Решенията са постановени при участие на „Дженерали застраховане“ АД и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи като трети лица помагачи на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД.

Касаторите - ищци правят оплаквания, че поради необсъждане на заключенията на приетите по делото експертизи - автотехническа и медицинска, и незадълбочен анализ на останалите доказателства по делото въззивният съд е достигнал до неправилния извод, че като е пътувал на поставена щайга в кабината на автомобила, вместо на пътническата седалка до шофьора с поставен предпазен колан, пострадалият Д. Й. е съпричинил собствената си смърт в степен, равна на степента на принос на виновния за настъпване на произшествието водач. Излагат доводи, че изводът на въззивния съд за наличие на принос в степен 50 % е основан на предположение, че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако е пътувал на седалката до водача с поставен колан, и противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите - ищци са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и са се позовали бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и „очевидна необоснованост“ на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от ищците част и за неоснователност на подадената от същите касационна жалба.

Касационната жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 60 000 лв.

В жалбата се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.269 ГПК и чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК като въпреки отсъствието на подадена от ищците въззивна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която исковите претенции са отхвърлени за разликите над присъдените обезщетения от по 100 000 лв., е определил справедлив размер на обезщетенията от 120 000 лв. и спрямо този размер е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Касаторът

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари