Определение №246/01.06.2021 по дело №789/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №246

    София. 01.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    ч.т.дело № 789/2021 година

    Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 31811 от 25.02.2021 г. по вх.регистър на Апелативен съд – София, подадена от М. Л. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу определение от 11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1324/2020 г., с което е оставена без уважение повторна молба с вх. № 30771 от 27.01.2021 г. на Г. за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 ГПК, изразяваща се в безплатна адвокатска защита за изготвяне на изложение за допускане на касационно обжалване на определение № 967/21.04.2020 г., както и за приподписване на подадената от нея частна касационна жалба с вх.№ 7374/04.06.2020 г. Със същото определение е постановено връщане на частната касационна жалба, поради неотстраняване на констатираните нейни недостатъци в рамките в първоначалния и на продължения срок.

    В жалбата се поддържа бланкетно искане за отмяна на атакуваното определение, като се твърди, че искането за предоставяне на правна помощ е основателно.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частната жалбоподателка, приема следното:

    Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Поради това, частната жалба се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

    За да постанови атакуваното определение, администриращият съд е констатирал, че нередовностите на депозираната от М. Г. частна касационна жалба не са отстранени, вкл. и в рамките на допълнително предоставения срок, съгласно разпореждане от 30.12.2020 г., постановено след влизане в сила на определение от 09.09.2020 г., с което е оставена без уважение първоначалната молба за предоставяне на правна помощ. Отделно от това, съдебният състав на АС-София е приел, че с повторно подадената молба за предоставяне на правна помощ не са представени други доказателства за изменение на обстоятелствата, сочещи на невъзможност на частната касаторка да овласти адвокат за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и за приподписване на частната касационна жалба. За приложима по аналогия е счетена разпоредбата на чл.259, ал.4 ГПК, според която, подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за обжалване.

    Атакуваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. То е постановено след извършена от апелативния съд прецизна преценка на всички процесуални действия във връзка с надлежното администриране на подадената от М. Г. частна касационна жалба срещу определение № 967/21.04.2020 г. по ч.гр.д. № 1324/2020 г. Напълно обоснован е изводът на съда за липса на нови доказателства, сочещи на промяна в обстоятелствата, при които е постановен първоначален отказ за предоставяне на безплатна адвокатска защита – определение от 09.09.2020 г., потвърдено с определение № 479 от 22.12.2020 г. по ч.т.д. № 1870/2020 г. на ВКС, I т.о. При недоказаност на такива нови обстоятелства, повторното искане по чл.94 ГПК правилно е възприето за неоснователно, като бланкетните твърдения в частната жалба не могат да опровергаят този извод. Безспорно е, че частната касационна жалба не е приведена в съответствие с императивните изисквания на чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК, независимо от двукратно дадената възможност. При тези данни, правилно е постановено нейното връщане, след като частната касаторка е била изрично предупредена за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията.

    Предвид горното, определението следва да се потвърди.

    При този изход на делото, жалбоподателката дължи държавна такса по сметката на ВКС в размер на 15 лв., т.к. настоящото частно производство е образувано при условията на чл.77 ГПК.

    Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

    О П Р Е Д Е Л И :

    ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1324/2020 г. на Апелативен съд – София, осми граждански състав.

    ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК М.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари