Определение №245/01.06.2021 по дело №2179/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 245

    гр. София, 01.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

    ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2179/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на М. А. Т. от [населено място] - чрез адв. София Н. от САК, срещу определение № 11891 от 08.09.2020 г. по в. гр. д. № 5409/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на М. Т. за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 10.07.2020 г. в частта за разноските.

    В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е присъдил на насрещната страна разноски, които не са удостоверени с нарочен списък по чл.80 ГПК и за реалното извършване на които не са представени доказателства. Поддържа се, че изводът на съда за отсъствие на своевременно направено възражение за прекомерност на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение е необоснован и че при присъждане на разноските не е изследвано съотношението между размера на възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото.

    Ответникът по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в [населено място] - чрез адв. М. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение по съображения, изложени в отговор от 11.11.2020 г. Претендира разноски.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

    Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

    С решение от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5409/2019 г. Апелативен съд - София е потвърдил решение по гр. д. № 12220/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Т. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правна квалификация чл.432, ал.1 вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ за разликата над 14 500 лв. до претендираните с исковата молба 40 000 лв., уважил е насрещната въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в частта за законните лихви върху обезщетението и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 1 844 лв. Разноските са отразени в списък по чл.80 ГПК, представен в открито съдебно заседание на 12.06.2020 г. в присъствие на процесуалния представител на ищеца адв. София Н., и според списъка включват платено адвокатско възнаграждение по фактура № 4867/2019 г. и заплатена държавна такса за подадена насрещна въззивна жалба. Едновременно със списъка ответникът е представил доказателства /копие от посочената в списъка фактура, придружена с извлечение от банкова сметка, и преводно нареждане за платена по сметката на Апелативен съд - София държавна такса/, доказващи извършването на претендираните разноски.

    В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът М. Т. е сезирал Апелативен съд - София с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В молбата са изложени доводи за прекомерност на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение и е поискано възнаграждението да бъде редуцирано до 1 652.40 лв.

    С обжалваното в настоящото производство определение от 08.09.2020 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, след като е установил, че на ответника са присъдени разноски съобразно изхода на спора във въззивното производство /отхвърляне на въззивната жалба на ищеца и уважаване на насрещната въззивна жалба/ и че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено до приключване на устните състезания, а е заявено за пръв път с молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

    Определението, с което молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение, е правилно.

    Разноските, присъдени от въззивния съд с решението

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари