Определение №243/28.05.2021 по дело №1308/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч.т.дело № 1308 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

    Образувано е по две частни жалби, съответно: с вх. № 6482 от 22.05.2020 г., подадена от Р. Б. П., чрез процесуалния й пълномощник адв. П. П. С. от САК, и с вх. № 7074 от 01.06.2020 г., подадена от „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 974 от 22.04.2020 г. по гр.д. № 588/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, с което по подадена от Р. Б. П. молба по чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 2519 от 18.11.2019 г. в частта му за разноските, като застрахователното дружество е осъдено да заплати на Р. Б. П. сторени такива за въззивното производство в размер на 1 972 лв.

    Като проследява хронологично развитието на производството и постановените по делото първоинстанционно и въззивно съдебни решения, процесуалният представител на първия частен жалбоподател релевира оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение се обжалва в частта му, с която съдът не е присъдил в полза на Р. Б. П. пълния дължим според нея размер на разноските за въззивното производство, тъй като е извършил компенсация с разноски, дължими на застрахователното дружество. Твърди, че въззивната инстанция в решението си не се е произнесла по направеното искане за присъждане на сторени от страната разноски във въззивното производство, поради което била подадена молба по чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта му за разноските, като се осъди застрахователното дружество да заплати такива в размер на 2 590 лв. Излага съображения, че такава молба е подадена само от ищцата, но не и от застрахователя, поради което съдът, без да е сезиран за това, недопустимо е приел, че разноски се дължат и в полза на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, в т.ч. е извършил компенсация с тях. По тези съображения моли за отмяна на определението в частта му, с която искането по чл. 248 ГПК не е уважено в цялост, и присъждане на сумата от още 618 лв. – разноски във въззивното производство, представляваща разлика между присъдените 1 972 лв. и действително дължимите 2 590 лв., до който размер е достигнал и съдът преди да извърши компенсацията.

    В частната жалба, подадена от „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, се аргументира неправилност на обжалваното определение, обоснована с твърдението, че разноски за отхвърлената й жалба пред въззивната инстанция не се дължат на никоя от страните, докато въззивният съд напрактика е присъдил разноски на насрещната страна въз основа и на отхвърлената въззивна жалба на тази страна, като е сумирал стойностите по двете жалби. Поради това счита, че дължимите на Р. Б. П. разноски с оглед обжалваемия интерес по въззивната жалба на застрахователното дружество и релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, от една страна, и дължимите на дружеството разноски по защитата срещу въззивната жалба на ищцата, която също е оставена без уважение, както и след приспадане на разноските по компенсация, от друга страна, то на ищцата следва да бъдат присъдени разноски във въззивната инстанция само в размер на 240 лв.

    По частната жалба на Р. Б. П. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от застрахователното дружество, а по частната жалба на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който е изразено становище за нейната неоснователност, като страната поддържа собствените си доводи за неправилност на въззивното определение и излага съображения, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение правилно не е взето предвид от съда.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

    Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари