Решение №243/21.01.2020 по дело №1111/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда, както и: следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди, представляващи пропусната полза?

Отговор

Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1 такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Обезщетението за имуществени вреди също се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил именно заради непозволеното увреждане.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 1111/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 19631/09.11.18г. от Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. от Апелативна прокуратура – [населено място], и по подадена касационна жалба с вх. № 21154/28.11.2018г. от Р. Н. Д., приподписана от адв. Ст. Ч. от САК, против въззивно № 2512 от 30.10.2018г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№3048/2018г.

С това решение е отменено решение от 21.03.2018 г., по гр.д. № 1824/16 г., СГС, І-11 с-в, в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1  предявен от Р. Н. Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е отхвърлен за сумата над 3500 лв. до сумата от 5000 лв. и в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1, предявен от Р. Н. Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение на имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е отхвърлен изцяло за сумата от 8519, 24 лв., като вместо това на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1 Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца сумата от още 1500 лв., като обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2014г. до окончателното изплащане, и сумата от 8519, 24 лв. като обезщетение на имуществени вреди; потвърдено е решението в останалата обжалвана част, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 5000лв. до пълния предявен размер от 45000лв.; осъдена е прокуратурата на РБ да заплати на Р. Н. Д. разноски за въззивното производство в размер на 5лв. и за първоинстанционното допълнително сумата от 374,10 лв. за адвокатски хонорар.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален, съобразно доказаните от ищеца вреди и правилата на чл. 52 ЗЗД, а претенцията за обезщетяване на имуществени вреди да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответната по тази жалба страна Р. Н. Д. не е подал писмен отговор , а чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание поддържа своята жалба и оспорва тази на П..

В касационната жалба на Р. Н. Д. се релевират доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1 ГПК, т.1, т.2 и т.3. Оплакването за нищожност и недопустимост на решението е изложено бланкетно, като са развити единствено доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение принципа на чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение. Искането е за отмяна на въззивното решение, в обжалваната му част, и уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер със законните последици.

Ответната по тази жалба страна Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор, но в проведеното открито съдебно заседание чрез прокурор Дечева от В. взема становище за нейната неоснователност.

Касационен въпрос

С определение №600 от 23.07.2019г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните правни въпроси: по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда, както и: следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди, представляващи пропусната полза.

Мотиви

В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че апелативният съд е разрешил правните въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1 такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Обезщетението за имуществени вреди също се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил именно заради непозволеното увреждане.

По основателността

В случая, съдът е обосновал извод, че справедливият размер обезщетение възлиза на сумата 5000лв. За да определи този размер е съобразил – тежестта на повдигнатото обвинение (с предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години), продължителността на производството над четири години, негативния медиен отзвук от показните действия по задържането на лицето, влошения психологически статус на същото, обусловил медикаментозно лечение, (вкл. и по настоящем), преживения стрес, засягането на личното достойнство и чест, както и липсата на взета постоянна мярка „задържане под стража“ (извън 72 часовия арест). Счел е за неоснователен доводът на Прокуратурата, че последиците от извършените действия на МВР не могат да доведат до ангажиране на отговорността й като-ответник, тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията, и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер и има пасивна материално-правна легитимация да отговаря за търпените вреди. За неоснователен е счел и доводът на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради наличието на ревизионни актове за данъци по отношение на същия. В тази насока е посочил, че в хода на процеса не са събрани никакви доказателства, че редом с неимуществените вреди от незаконното обвинение той е търпял и притеснения поради разследване на извършвани от него данъчни нарушения. Приел е, че тезата на Прокуратурата, че продължителността на наказателното производство е обусловена от сложността на същото, е останала недоказана; че не се установява и наличие на такава сложност на разследваното деяние, обуславяща протичане на наказателния процес и то само в досъдебна фаза в рамките на повече от четири години, както и, че този срок надхвърля разумния срок за провеждане и приключване на едно наказателно производство, поради което това обстоятелство следва да даде отражение върху размера на обезщетението.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., на ІІІ Г. О. , съдът е приел, че продължителното задържане на паричната сума по незаконното обвинение е лишило ищеца от гражданските плодове върху това негово имущество, изразяващи се в законната лихва; че се касае до пропусната полза, която се изразява в загуба на законната лихва върху иззетата сума, която е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление; че след като производството е прекратено, задържането на сумата се явява без правно основание; че вредата, която търпи ищецът, е пропусната полза, в размер на законната лихва за времето на задържането на иззетите му лични средства, чийто размер е безспорно установен.

При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил приетите за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е извършил прецизна преценка какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.

Изложеното, отнесено към процесния случай, обосновава извод, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано занижен.

В контекста на установеното от фактическа страна – тежестта на обвинението и продължителността на производството над разумния за това срок, изключително показният арест и конкретните обстоятелства по извършването му – с показна акция на маскирани и въоръжени служители на ГДБОП и Д. на 27.08.2010 г. около 06.00 ч. часа сутринта, като действията са извършени в дома на лицето, където са се намирали малолетната му дъщеря и майката на съпругата на ищеца, докато семейството е спяло, извеждането с белезници пред цялата кооперация, където имало и журналисти, съпроводено със заплахи за стрелба в случай на съпротива, в това число и спрямо домашния любимец, както и шумното и негативно медийно отразяване са създали стрес, неудобство, притеснения и дискомфорт над обичайните в подобни случаи. Изложеното, ведно с установеното от вещото лице, че арестът е довел до остра стресова реакция, която е преходно разстройство със значителна тежест, развиващо се в отговор на силен соматичен или психичен стрес; че е констатирано при ищеца разстройство в адаптацията, смесено-тревожно-депресивна реакция, налагаща медикаментозно лечение, каквото е предприето след консултация с психиатър, че понастоящем освидетелстваният е в лек епизод на диагностицираното рецидивиращо депресивно разстройство, което се нуждае от специализирано лечение, представляват обстоятелства обуславящи определяне на обезщетение в сравнително по-висок размер.

Същевременно ниската интензивност на иначе неразумно дългото производство, в рамките на което са се развили и двете фази – досъдебна и съдебна; липсата на данни за необратими здравословни проблеми; липсата на взета постоянна мярка „задържане под стража“ (извън 72 часовия арест), са все обстоятелства, които обуславят по-малък размер на обезщетението.

При съвкупното обсъждане на всички тези факти и като има предвид обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът в настоящия си състав намира за справедливо да индивидуализира дължимото на ищеца обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв. Този размер е от естество да обезщети в най-адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищеца в резултат на наказателното преследване. Поради тези съображения уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната П., като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

Поради това искът за неимуществени вреди е основателен до размер 10000лв. В останалата част до пълния заявен размер от 45 000лв. същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Така определеният глобален размер на обезщетението – 10000лв. се дължи ведно със законна лихва, считано от 11.11.2014г. до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за имуществени вреди :

Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.

Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже.

С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 8519, 24 лв., представляваща размер на законната лихва върху сумата 9900евро – сумата иззета от банкова касета на ищеца в рамките на досъдебното производство, за периода от 27.08.2010 г. до 10.12.2014г. Прието е, че обвинението е незаконно, поради последвалото оправдаване на ищеца и задържането на сумата 9900 евро въз основа на него е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Прието е, че е установена причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение – сумата е била блокирана със задържането й във връзка с обвинение, за което ищецът е оправдан, и тъй като се касае до парично задължение, законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидил презумцията, че в тези случаи вредите са най-малко до размера на законната лихва, определена по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, в случая в претендирания размер.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Поддържа се, че имуществените вреди като пропусната полза в размер на законната лихва върху иззетата сума не са в причинна връзка с воденото наказателно производство срещу ищеца, тъй като не са негова пряка и непосредствена последица. Тези съображения са неоснователни.

Законосъобразен е изводът на съда, че пропусната полза, изразяваща се в загуба на законната лихва върху задържаната сума е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Сумата, след оправдаването на ищеца, се явява задържана без правно основание и след като се касае до парично задължение, правилно съдът е приел, че законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е определил вредата като пропусната полза, в размер на законната лихва за времето на задържането.

В тази част решението следва да остане в сила.

В обобщение изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта, с която като краен резултат искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен над размер 5000лв. до размер 10000лв. и разликата следва да се присъди съобразно изложеното по-горе. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора в касационното производство настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за разноските в производството. Сторените от ищеца разноски в производството пред трите съдебни инстанции са в размер 2750лв. Съобразно уважения размер на претенциите ответникът дъължи на ищеца разноски в размер 951,58лв. С първоинстанционното решение са му присъдени 390,80лв., а с въззивното решение – допълнително още 374,10лв. С настоящото П. следва да се осъди да заплати на ищеца допълнително още 186,68лв. Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърления размер на претенциите, но в процесния случай такива не са претендирани.

Диспозитив

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2512 от 30.10.2018г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№3048/2018г., в частта, с която е потвърдено решение от 21.03.2018 г., по гр.д. № 1824/16 г., СГС, І-11 с-в, в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1, предявен от Р. Н. Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е отхвърлен за сумата над 5000 лв. до сумата от 10000 лв. ведно със законната лихва, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Н. Д. сумата от още 5000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 11.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и допълнително сумата 186, 68лв. деловодни разноски до пълния дължим размер съобразно уважената част на претенциите.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2512 от 30.10.2018г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№3048/2018г. в останалата му обжалвана част, в това число и в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми