Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
[населено място], 21.04.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2105/2021 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Коме“ООД, чрез процесуалния му представител адв.И. Ч., срещу решение №371/22.06.2021 г. по т. д. №2514/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1153/04.08.2020г. по т.д.№2590/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ритейл парк Средец“ ЕАД на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата 78 600 евро, представляваща уговорена в т.12.5 от договор за наем от 21.03.2018г. неустойка, ведно със законната лихва, както и на основание чл.82 ЗЗД – направени разходи за обезпечаването на иска, представляващи вреди от неизпълнението в размер на 4 лв. платена държавна такса, 2800 лв. платено адвокатско възнаграждение и 480 лв. платена в полза на съдебен изпълнител такса.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита,че при формиране на извода си,че договорът е бил прекратен едностранно от страна на наемателя, съдът е извършил тълкуване на договорните клаузи в нарушение на установените с чл.20 ЗЗД критерии за тълкуване, поради което , вместо да изясни действителната воля на страните, съдът я е подменил, като е създал несъществуващи права за едностранно прекратяване на договорната връзка. Счита, че при законосъобразно извършено тълкуване на волята на страните и прилагане на закона в съответствие със събраните по делото доказателства съдът би достигнал до извод в съвпадащ с поддържаната от него теза,че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Като допълнителен аргумент сочи,че той, в качеството му на наемател, не е имал правото да прекратява едностранно договора, поради което, както изявлението му,че е решил да прекрати същия от 20.12.2018г., така и освобождаването на наетия имот, не са породили действие, респ. не са довели до прекратяването на облигационната връзка, а фактите, че наемодателят е приел връщането на вещта и последващо я е отдал под наем на трето лице разкриват действия по насрещно съгласие за прекратяването преди изтичането на ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
