Определение №241/28.05.2021 по дело №985/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №. 241

    гр. София, 28.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№985 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице помагач на ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД срещу определение №260093 от 22.02.2021 г. по т.д.№106/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение от 14.01.2021 г. по т.д.№958/2019 г. на ОС Пловдив, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№3659/2019 г. на АС София град.

    В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Налице ли е преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, определящо нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и гражданското/търговското дело, в което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена.

    ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД и „Екоенергоинвест“ ЕООД не заявяват становище.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

    Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

    За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът на „Екоенергоинвест“ ЕООД против „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е за заплащане на сумата от 124 587.59 лв., представляваща „дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №960/31.10.2012 г. за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2018 г.“, заедно с обезщетение за забавено плащане. Приел е, че един от основните спорни въпроси по делото е, дали през процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца или – само на количествата до НСП, като отказът на ответното дружество да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП се основава на Решение №СП–3 от 06.03.2019 г. на КЕВР /определящо нетното специфично производство на електрическа енергия, като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници/, което е обжалвано от ищеца и е образувано адм.д.№3659/2019 г. на АССГ. В светлината на изложеното и по аргумент, че при отмяна на индивидуалния административен акт ще отпаднат с обратна сила породените от него правни последици, е достигнал до извод, че решението по посоченото административно дело ще има значение за правилното решаване на спора по т.д.№958/2019 г. на ОС Пловдив и предпоставката по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице.

    С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. От друга страна становището на въззивния съд е в противоречие с разрешението, дадено в определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, наличието на което изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В посоченото определение е акцентирано върху въведеното с разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗЕ предварително изпълнение /предварително действие/ на обжалваното пред АССГ решение на КЕВР, което изпълнение, макар и решението да е оспорено по съдебен ред, не може да бъде спряно – обжалването не спира изпълнението, а искането за спирането му е недопустимо. Счетено е, че решението на КЕВР - индивидуален административен акт и елемент от сложния фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари