Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Относно характера на производството по чл. 423 ГПК и правното значение на определението за приемане на възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл. 423 ГПК за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №506 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба от Ч. Т. П., чрез адв.В.Р. срещу решение №222 от 27.07.2020г., постановено по в.т.д. №281/2020г. на Апелативен съд- Пловдив. С въззивното решение, постановено след отмяна от ВКС на предходното въззивно решение за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение, отново се обезсилва решение №231 от 13.06.2018г. на Окръжен съд- Смолян по т.д.№52/2017г. и се прекратява производството по делото, като се обявява за влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №545/27.10.2014г., издадена по ч.гр.д.№1008/2014г. на Районен съд-Смолян и се присъждат на ищеца разноски в размер на 11 325.60 лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да се постанови решение по същество като се отхвърлят предявените искове. Изложени са подробни доводи, че исковете са допустими, тъй като са предявени след определение на съда за приемане по реда на чл.423 ГПК на възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от касатора /длъжник в заповедното производство/. Оспорват се като незаконосъобразни изводите на въззивния съд относно срока за подаването на възражението по чл.414 ГПК, както и относно правната същност на определението на ОС-Смолян по чл.423 ГПК, респ. крайният извод за недопустимост на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, обусловили изхода на спора в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Ответникът „Юробанк България“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или