Определение №238/27.05.2021 по дело №854/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За отговорността на ответника по иска за сторените от ищеца разноски за производството в хипотезата на отказ или оттегляне на предявения иск поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, т.е. в хода на висящия исков процес.

Отговор

Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 854 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба (неправилно наименувана „касационна жалба“) с вх. № 13082 от 15.10.2020 г., подадена от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „Сожелиз – България“), с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2044 от 24.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2853/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, допълнено в производство по чл. 250 ГПК с определение № 2568 от 18.11.2020 г. по същото дело, в частта му, с която е отменено определение № 9572 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 16039/2017 г. по описа на Софийски градски съд и е оставено без уважение искането на дружеството – настоящ частен касатор, за присъждане на сторени от него разноски в първоинстанционното исково производство пред Софийски градски съд, както и в предходно развилото се пред Софийски районен съд заповедно производство по ч.гр.д. № 37416/2017 г.

Частният касатор поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в противоречие със закона и константната съдебна практика, въззивният съд е приел, че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски в хипотезата на оттегляне на иска, както и че поведението на ответника – дали е дал или не повод за завеждане на делото, не е от значение за присъждането на разноските. Счита, че с оглед развитието на заповедното и исковото производства и процесуалното поведение на ответника, ищецът има право на сторените разноски, въпреки че е оттеглил иска си и производството по делото е прекратено на това основание. По тези съображения се претендира отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането за присъждане на разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Трябва ли да бъде изследвано поведението на ответника, относно това дали е дал повод за завеждане на иска или не, при произнасяне на съда по присъждане на разноските в хипотезата на оттегляне или отказ от иска от страна на ищеца поради факти, настъпили след предявяването на иска? и 2. Следва ли в случаите, в които ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият да носи отговорност за разноските по него, независимо че същото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска от страна на ищеца поради факти, настъпили след предявяването на иска?

По така поставените въпроси се твърди противоречие с практика на състави на ВКС, установена с Определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6176/2014 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 733 от 23.06.2016 г. по

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари