Определение №238/26.03.2021 по дело №3653/2020

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 238

    гр. София, 26.03.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Симеон Чаначев

    Членове: Александър Цонев

    Филип Владимиров

    като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3653/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби.

    Първата жалба е подадена от ответника и работодател „Осъм“ АД срещу решение № 170/20г. на ЛОС в частта, в която е осъден на основание чл. 200 КТ да плати на ищцата Г. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50262, 24лв. до 60383,57лв., поради настъпила смърт на наследодателя на ищцата при трудова злополука. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приспаднал от определения размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД първо платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, а чак след това е приспаднал определения процент съпричиняване по чл. 201, ал.2 КТ. Според касатора първо трябва да се приспадне процентът съпричиняване от размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, а едва след това да се извади платеното застрахователно обезщетение. Във връзка с тези доводи в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя размера на обезщетението по чл. 200 КТ във връзка с чл. 52 ЗЗД, когато е установено съпричиняване по чл. 201, ал.2 КТ и е платено застрахователно обезщетение по застраховка „Трудово злополука“. Представена е съдебна практика на ВКС, в която е имано предвид, че при определяне на обезщетението първо се приспада процента на съпричиняване, а едва след това се изважда платеното застрахователно обезщетение (реш.№125/16г. на ІV ГО, реш.№ 178/19г. на ІІІ ГО, реш.№186/19г. на ІІІ ГО).

    Втората касационна жалба е подадена от ищцата Г. Н. срещу въззивното решение на ЛОС в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 60383,57лв. до 86 262лв.. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване, тъй като починалият при трудовата злополука работник и наследодател не е действал при груба небрежност, не е бил инструктиран за работа с товаро- подемни машини. Във връзка с това в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните обобщени два въпроса „В кои случаи е налице груба небрежност при липса на проведен инструктаж за безопасна работа?“ и „Как се определя процента на съпричиняване?“. Касаторката прилага решение №60/14г. на ІV ГО, според което грубата небрежност е липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, а при липса на инструктаж за безопасна работа на необезопасени машини не е налице груба небрежност на пострадалия, освен когато е било несъмнено ясно, че неговите действия ще доведат до злополука.

    Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване само по първата касационна жалба, защото начинът, по който въззивният съд ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари