Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Албена Бонева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е пререшаването на въпроса относно валидността на договорна клауза за неустойка при вече уважен иск за парично вземане въз основа на същата клауза за друг период?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3005 по описа за 2021 г. взе предвид следното

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД /Болницата/, представлявано от изпълнителния директор и прокуриста на дружеството, чрез адвокат В. Г., срещу въззивно решение № 191/08.03.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 2580  /  2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Р. П. С., чрез адвокат Н. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, приел за установено, че Р. П. С. не дължи на “Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, суброгирало се, след погасяване на дълга, в правата на кредитора В. Х. Д., сумата от 33 371.97 лв. по изпълнително дело № 20188500400571 на ЧСИ А. Б., рег. № * КЧСИ. Осъдил дружеството да заплати на С. сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с влязло в сила съдебно решение “Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, на осн. чл. 49 ЗЗД, и доктор Р. П. С., на осн. чл. 45 ЗЗД, са осъдени солидарно да заплатят на трето пострадало лице – В. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от В. Д., настъпили в резултат на усложненията след неправомерно поведение при оперативни интервенции, извършени в болницата, в противоречие със Закона за здравето, Правилата за добра медицинска практика и Медицински стандарт „Лицево-челюстна хирургия“.

Пострадалата – кредитор е предявила вземането си за принудително изпълнение против болницата – длъжник. След погасяване на задължението, вкл. разноски по делото и по изпълнението, болницата се е суброгирала в правата на кредитора и е поискала по същото изпълнително дело от солидарно съзадължения С. да й възстанови 1/2 част от платеното съгласно чл. 127 ЗЗД. Последният е предявил отрицателен установителен иск против болницата.

Съдът установил, че той работи по трудово правоотношение в болницата като лекар по трудово правоотношение. Съдът посочил, че във вътрешните отношения между тях в полза на работодателя е възникнала регресна претенция по чл. 202 КТ. Когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените вреди, а работникът, причинил вредите, отговаря по чл. 95 КТ /отм./ – понастоящем чл. 203 КТ. Допълнил, че основанието и обемът на отговорността на работника спрямо работодателя, който е изплатил обезщетението, не се променя от факта, че са солидарно осъдени спрямо пострадалото лице, тъй като вътрешните им отношения се уреждат по Кодекса на труда – чл. 202 ЗЗД, а не по чл. 54 ЗЗД. Посочил, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност на служителя; ограничената имуществена отговорност се реализира по друг ред, за осъществяването на който по делото няма данни. Позовал се на т. 6 на ППВС 17/18.11.1963. Накрая заключил, че не е налице основание лекарят да заплати половината от дълга, платен в цялост от Болницата, като отхвърлил изцяло иска.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и 3.

Повдигнати са следните въпроси: възможно ли е да се разруши института на солидарността при деликтната отговорност, постановена с влязло в сила съдебно решение, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от един от солидарните ответници, като твърди противоречие с определение № 674/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 785/2009 г., III г. о.; когато с влязло в сила съдебно решение е постановена солидарна отговорност между двама ответници спрямо трето лице, пострадало при условието на медицински деликт, а между солидарните ответници е налице трудовоправно отношение за времето от деликта до влизане в сила на съдебното решение и към настоящия момент, кои правила на имуществената отговорност се прилагат – тези на ограничената имуществена отговорност (определена от специален закон, в случая – КТ) или пълната имуществена отговорност (определена от гражданския закон), като твърди противоречие с решение № 75/12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г. о.; възможно ли е съдлъжник по солидарно осъждане да си възстанови частта от обезщетението, което е платил за другия съдлъжник, чрез суброгиране в изпълнителния лист, издаден на името на пострадалия от непозволеното увреждане, като твърди противоречие с решение № 454/16.02.1981 г. по гр. д. № 3668/1980 г., I г. о., евентуално – че последният въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

Релевира още доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационен въпрос

Съставът на Върховния касационен съд намира, че обобщени и уточнени, поставените въпроси са от значение за постановения резултат. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите в следната уточнена ВКС редакция: когато с влязло в сила съдебно решение е постановена солидарна отговорност между двама ответника спрямо трето лице, как се уреждат отношенията между тях, след като единият съдлъжник изпълни изцяло дълга и в този случай, когато между солидарните ответници е налице трудовоправно отношение, това изключва ли правото на платилия съдлъжник/работодател да поиска от своя работник/съдлъжник да му възстанови част от платеното, съответно по кой ред може да реализира вземането си.

Диспозитив

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 191/08.03.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. № 2580  /  2020 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 668 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Постановление №17/1963 от 18.11.1963 г.
    Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане.
  • Решение № 75 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 733/2012 г.
    Има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а НК на наказателния съд?

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
    Когато с влязло в сила съдебно решение е постановена солидарна отговорност между двама ответника спрямо трето лице, как се уреждат отношенията между тях, след като единият съдлъжник изпълни изцяло дълга, и в този случай, когато между солидарните ответници е налице трудовоправно отношение, това изключва ли правото на платилия съдлъжник/работодател да…


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]