Определение №237/01.06.2021 по дело №4194/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 237

    Гр. София, 01.06.2021 г.

    Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4194 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба с вх.№ 263 010 от 17.11.2020 г., подадена от В. И. Г. чрез адвокат Р. Х. от АК – В., която е насочена против въззивно Решение № 260 050 от 08.10.2020 г. на Окръжен съд - Русе, постановено по в.гр.д. № 423/2020 г.

    Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.

    Ответникът по касация И. В. Г. е депозирал отговор в срока по чл. 287 ГПК чрез адвокат И. П. от АК – Р.. Счита, че отсъстват основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и че въззивното решение е правилно. Моли да не се допуска касационно обжалване, както и да се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА.

    С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил изцяло първоинстанционното Решение № 417 от 10.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4410/2019 г. на Районен съд – Русе и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от В. И. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено по отношение на И. В. Г., че, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, ищецът (понастоящем – касатор) е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 14 - самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ 104,16 кв.м., който по схема на АГКК се намира в сграда № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****, под обекта: *****, над обекта: *****, заедно с избено помещение № 14, при граници - на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север: изба № 11, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от общите части на сградата и от отстъпено право на строеж върху терена.

    За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ответникът по иска (а сега - ответник по касация) и майката на ищеца (Р. М. Х.) са бивши съпрузи, които са придобили процесния имот по време на брака си, прекратен с развод по силата на влязло в сила решение през 1992 г. С решение по в.гр.д.№ 590/2018 г. на ОС – Русе е допусната съдебна делба на имота при равни права за бившите съпрузи. В делбеното производство Р. М. Х. е поддържала, че тя е владелец на притежаваната от бившия й съпруг 1/2 ид.част от имота, но претенцията й е отречена с влизането в сила на решението по допускане на делбата. Въззивният съд е анализирал доказателствата, включително свидетелските показания, съгласно част от които в периода от 1997 г. до 2003 г. ищецът ползвал имота заедно с майка си, а впоследствие – и със съпругата си, като заплащал разходите и извършвал (финансирал) ремонтни дейности; ползвал го и за офис на счетоводната си фирма в [населено място]. Според други показания, ищецът е живял в имота до постъпването му в казармата. След това заминал да учи в [населено място] и в имота останала да живее само майка му, а той самият не е виждан на адреса, не е посещавал имота нито сам, нито със семейството си, не е оповестявано да е развивал фирмена дейност в него. Събирана била такса само за един живущ – майка му. При така установените факти, съдът е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест) не е установил кумулативното наличие на елементите

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари