Определение №236/27.05.2021 по дело №429/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Налице ли е преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, определящо нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и гражданското/търговското дело, в което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена?

Отговор

Не е налице преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване на индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за заплащане на цената за произведената електроенергия от възобновяем източник.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№429 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД срещу определение №260043 от 26.01.2021 г. по т.д.№39/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение от 19.11.2020 г. по т.д.№951/2019 г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№3661/2019 г. на АС София град.

Касационен въпрос

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение: Налице ли е преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, определящо нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и гражданското/търговското дело, в което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена.

Ответникът по частната касационна жалба „Солар инвест трейдинг“ ЕООД навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

„Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице помагач на страната на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД навежда доводи за основателност на жалбата.

Мотиви

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът на „Солар инвест трейдинг“ ЕООД против „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е за заплащане на сумата от 39 752.89 лв., представляваща „дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1014/12.02.2013 г. за периода от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г.“, заедно с обезщетение за забавено плащане. Приел е, че един от основните спорни въпроси по делото е, дали през процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца или – само на количествата до НСП, като отказът на ответното дружество да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП се основава на Решение № СП–2 от 06.03.2019 г. на КЕВР /определящо нетното специфично производство на електрическа енергия, като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници/, което е обжалвано от ищеца и е образувано адм.д.№3661/2019 г. на АССГ. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че решението по посоченото административно дело ще има значение за правилното решаване на спора по т.д.№951/2019 г. на ОС Пловдив и предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице.

С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният от касатора въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд. От друга страна становището на въззивния съд е в

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари