Определение №236/01.06.2021 по дело №4057/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 236

    Гр. София, 01.06.2021 г.

    Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4057 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх.№ 261280 от 15.10.2020 г., подадена от Н. Ц. И., чрез адвокат Б. Б. от АК - П., срещу решение № 260058 от 24.08.2020 г. по в.гр.д.№ 86/2020 г. на Окръжен съд - Перник, с което (в резултат от потвърждаването на решение № 1670 от 05.11.2019 г. по гр.д.№ 34/2019 г. на Районен съд – Перник) е отхвърлен предявеният от Н. Ц. И. срещу В. С. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: УПИ **, кв. 48 по плана за регулация и застрояване от 1988 г. на [населено място], [община], с площ 652 кв.м. по документ за собственост, и с площ от 648 кв.м. по скица и граници по скица: от изток – [улица], от юг – дере, от запад – УПИ ** и УПИ ** в кв. 48, и от север – УПИ ** в кв. 48.

    В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

    В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

    1. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, в случаите, когато се потвърждава нейното решение, освобождава ли съда от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК, включително и да се произнесе по спорния предмет, като подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните; решен по съдебен ред между други страни предходен установителен иск изключва ли съдът да се произнесе по фактите, които пораждат правото, предвид това, че решенията по установителни искове нямат конститутивно действие ?;

    2. При направено и прието за разглеждане по делото възражение и позоваване на оригинерно придобивно основаниедавностно владение, следва ли съдът да обсъди в съвкупност всички факти, установяващи елементите на фактическия състав, включително и при допуснати и събрани гласни и писмени доказателства пред въззивния съд или е достатъчно само да ги изреди, без да ги анализира. Има ли задължение въззивният съд при допуснати гласни доказателства какви точно въпроси да формулира по отношение на ползвания процесен имот ?;

    3. Относно елементите на фактическия състав на придобивната давност и кога осъществяваното владение е постоянно, явно и несъмнително, както и подаването на жалба до различни органи, вкл. и прокуратурата, смущава ли извършваното владение от владелеца - собственик и престава ли то да бъде спокойно и непрекъснато ?

    Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 24 от 11.06.2020 г. по гр.д.№ 3108/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 68 от 24.04.2013 г. по търг.д.№ 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1246/2009 г. на ВКС, ІV г.о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 57 от 08.06.2015 г. по гр.д.№ 6396/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 87 от 02.07.2013 г. по гр.д.№ 829/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 27 от 07.02.2014 г. по гр.д.№ 4919/2013 г. на ВКС, І г.о., относно третия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. на ВКС, І г.о.

    Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – „очевидна неправилност”.

    Ответникът по касационната жалба В. С. И. е депозирал писмен отговор чрез адвокат

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари