Определение №235/13.04.2021 по дело №940/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления" в дясно, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№940 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

История на спора

Постъпила е касационна жалба на Г. Д. Христова, срещу решение №1135 от 13.12.2019г. по т.д.№1235/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО. С него е потвърдено решение от 08.05.2019г. по гр.д.№3188/2018г. на Варненски районен съд, с което Г. Д. Христова е осъдена да заплати на И. Р. Х. сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени без правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка №70001516724797, разкрита на ответницата в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит №TR1771094/13/13.04.2009г. с кредитополучател Г. Д. Христова, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Касационната жалбоподателка счита за неправилен извода на въззивния съд, че тя се стреми да установи, че действителен кредитополучател по договор за ипотечен кредит е бащата на ищеца. Изтъква, че не твърди персонална или каквато и да е симулация. Твърди, че тя е действителният кредитополучател по договора за кредит, но е станала такъв по постигната договорка с бащата на ищеца той лично или чрез трети лица, включително и ищеца, да изплаща безвъзмездно кредита, като впоследствие възстанови средствата си от продажбата на закупения от жалбоподателката апартамент в [населено място]. Прави оплаквания, че съдът не е съобразил общата процесуална позиция на ищеца по заявените от нея факти, като не е взел предвид, че ищецът е отговорил уклончиво на зададените му пред първата инстанция въпроси по чл.176 от ГПК, свързани с мотивите му да преведе процесните суми по кредитната сметка на жалбоподателката. Излага доводи, че въззивният съд не е обсъдил обстоятелството, че ищецът съвсем съзнателно и по своя воля е направил плащанията не към нея, а към трето лице – банката, като касационната жалбоподателка по никакъв начин не се е разпореждала с постъпилите от ищеца суми. Поддържа,че въззивният съд не е взел предвид и факта, че искът е заведен като частичен за сумата от 1250 лева, като в първото по делото заседание е направено увеличение до пълния размер на исковата претенция. С оглед на това въззивният съд неправилно счел за неоснователно направеното от нея възражение за погасяване на част от претенцията по давност.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 от ГПК за достъп на решението до касация, като сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/В хипотезата на предявен частичен иск, увеличен до пълния си размер в рамките на същото производство, до кога тече погасителна давност за увеличената част от иска? 2/Възниква ли вземане от неоснователно обогатяване, когато е налице разместване на блага, ако в отношенията между страните съществува обвързаност от договор, гестия или деликт? 3/ Доказването на съглашение, противопоставимо на регресните права на ищеца и игнорирайки същите, свързано ли е пряко и обусловено ли е от разкриване на някакъв вид привидност още с отпускането на кредита, като същинска персонална симулация, в която кредиторът – кредитна институция, без съмнение не участва; обусловено ли е и от опровергаване на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари