Определение №231/28.05.2021 по дело №1256/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 231

    София, 28.05.2021 год.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

    като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1256 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на А. С. К. и С. К. Д., чрез пълномощника им адвокат Г. Ю., против решение № 903935 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 5008 от 30.05.2019 г. по гр.д.№ 118/2016 г. на Районен съд-Благоевград за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като не са уважени исканията за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК на С. К. Д. и А. С. К. и е отхвърлен като погасен по давност искът на С. К. Д. и А. С. К. против Р. К. Т. за сумата 17 100 лв., подобрения извършени в периода 2006-2010 г.: циклене на под в цялото жилище, лакиране с лак във всички помещения, боядисване с латекс на стени и тавани в жилището, шпакловане на грапавини и неравности по стените на жилището, ремонт на баня – поставяне на плочки и теракот, нов бойлер и нова санитария, комплект за тоалетна чиния, мивка и шкаф, както и необходими разноски – подмяна на дограма и ремонт на покрив.

    Р. К. Т., чрез пълномощника си адвокат З. В., е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

    За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

    Въззивният съд изцяло е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. Счел е за неоснователни оплакванията на А. С. К. и С. К. Д. относно способа за извършване на делбата, като е посочил че възлагане по чл.349, ал.2 ГПК е допустимо само ако имуществената общност е възникнала от наследяване, а когато съсобствеността е възникнала и на друго основание, т.е. при смесена съсобственост, делбата на неподеляемото жилище подлежи на извършване по чл.348 ГПК, независимо, че жилището е ползвано от претендиращия възлагането съделител и същия няма друг такъв имот в страната. Меродавен за преценка наличието на смесена съсобственост е не само момента на откриване на наследството /1999 г. за бащата и 2005 г. за майката/, а и факта на последващото дарение от С. Д. на част от наследените права на дъщеря му А. К.. Именно тази сделка е породила смесената съсобственост, предмет на прекратяване в делата, тъй като е сключена с лице /А. К./, извън кръга на наследниците на К.Д. и Р.Д..

    По отношение на предявената по реда на чл.346 ГПК облигационна претенция, въззивният съд е посочил, че квалификацията на исканията по сметки е по чл.61, ал.2 ГПК при отчитане силата на пресъдено нещо по насрещния иск и първата фаза на делбата и отсъствието на твърдения за извършването на описаните подобрения от добросъвестен владелец и приравнен на него, за наличието на съгласие на ответника по този иска, с оглед на което е изключена друга квалификация. Данните от свидетелските показания не променя горните изводи, понеже меродавни за квалификацията се явяват единствено твърденията на страната. С оглед извършването на претендираните СМР в периода 2006 – 2010 г., към датата на съдебното им предявяване – 18.02.2019 г, всички те се явяват погасени по давност, която в случая е започнала да тече с настъпването на тяхната изискуемост - от момента на извършването им. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба, че правото на иск в случая е възникнало от влизане в сила на решението по допускане на делбата, понеже от тогава се поражда възможността за последващо обективно съединяване с делбения иск, тъй като

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари