Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 18.04.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1376 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Г. П. Г. против решение № 260084 от 24.03.2021г. по в.т.д. № 38/2021 на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 92/07.08.2020г. по т.д. № 162/2019 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е откхвърлен предявеният от Г. П. Г. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 22 500 лева до пълния претендиран размер от 45 000 лева /предявен като частичен от сума в размер на 100 000 лв./.
Касаторът счита, че въззивното решение в неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно занижен с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Счита, че справедливото обезщетение за доказаните по делото неблагоприятни последици е в размер на 100 000 лева, от които частично се претендират 45 000 лева. Поддържа, че застрахователят не е доказал наведеното възражение за съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 108. ал. 2 от ЗДвП предвид, че съгласно събраните по делото доказателства пострадалото лице е пресичало, а не се е движило по дължината на пътното платно. Намира за неотносимо обстоятелството, че пешеходецът е бил под влияние на алкохол, доколкото то не е допринесло за настъпването на процесното ПТП. Пострадалият е предприел пресичане на пътното платно при условията на чл.113, ал.2 ЗДвП, като към момента на предприемане на пресичането лекият автомобил се е намирал на разстояние, по-голямо от собствената му опасна зона за спиране и е имал възможност да пропусне пресичащия пешеходец. Претендира направените разноски за три съдебни инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
