Определение №229/27.05.2021 по дело №1590/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    9

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 229

    София, 27.05. 2021 година

    Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

    ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

    Гълъбина Генчева

    при секретар

    като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

    гражданско дело № 1590 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба с вх.№75151/15.10.2020г., подадена от А. Х. Е. от [населено място] чрез процесуалния ѝ представител адв.А. Т. от САК, срещу решение №11887, постановено на 20.08.2020г. от Софийски апелативен съд, ГК, втори състав по в.гр.д.№4550/2019г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Д. В. Ф., че А. Х. Е. е собственик на 1/8 идеална част от недвижим имот с идентификатор .......... по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент №15 с площ от 42 кв.м., находящ се на петия етаж в жилищната сграда на [улица] [населено място], заедно с избено помещение №13 с площ от 9 кв.м.- и таванско помещение №2 от 6 кв.м., заедно с 15/460 ид.части от общите части и от дворното място, върху което е построена сградата, е отхвърлен искът на А. Х. Е., предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Д. В. Ф. за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/8 ид.част от процесния недвижим имот.

    В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК.

    Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №88 от 27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на II г.о. на ВКС) по въпроса за да се уважи възражение за настъпила придобивна давност, следва ли освен упражняване на фактическа власт върху вещта, да се установи демонстриране на намерение за своене и отблъскване претенциите на другите собственици. Поддържа, че по делото не е установено М. Б., както и Д. Ф. да са демонстрирали явно и недвусмислено намерение за своене на процесния недвижим имот и да са демонстрирали това свое намерение по отношение на останалите съсобственици. Твърди, че тя живее в апартамента от 2006г. и упражнява фактическата власт върху имота на валидно правно основание, в качеството си на съсобственик въз основа на наследствено правоприемство, а не като допусната от евентуално владеещата го Д. Ф.. Счита, че по делото е установено, че Д. Ф. не е живяла в апартамента, тъй като е пребивавала в САЩ и единствено когато се е прибирала в България ѝ давала пари за поддръжката на жилището.

    Поддържа, че решението е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на производството, като счита изброяването на събраните доказателства за избирателно, а анализа на изброените доказателства за половинчат, едностранчив и превратен.

    В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. В. Ф., чрез процесуалния си представител адв.Д. Н. А. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

    Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

    Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

    А. Х. Е. е предявила срещу Д. В. Ф. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот с твърдението, че е придобила тази идеална част като наследник по закон на Х. В. Б.. Поддържа, че имотът е придобит от нейните дядо и баба – М. С. Б. и В. Х. Б., при условията на съпружеска имуществена общност, като след смъртта на В. Х. Б., починал през 1984г., 1/2 идеална част от имота е наследена от неговите деца – нейния баща Х. В. Б. и неговата сестра Д. В. Ф.. През 2002г. М. С.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари