Определение №227/19.11.2020 по дело №2184/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №307/13.05.2020 по дело №2184/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз – чл. 4, § 2 и чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2184 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Въпроси

По делото е постъпило искане от касатора „Юробанк България“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Д. В. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз – чл. 4, § 2 и чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори поради липса на яснота относно критериите, които националният съд следва да приложи при преценката на договорни клаузи като оспорената чл. 6, ал. 2 от процесния договор, като формулира следните въпроси:

1. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език“ е спазено при договорна клауза като тази по чл. 1, ал. 1 от Договор за кредит в основното производство, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали, че кредитът се предоставя в определена чужда валута; стойността на кредита е посочена в резервната за страната валута – евро; а точният му размер в чуждата валута се определя в деня на усвояване на кредита?

2. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език“ е спазено при договорна клауза като тази по чл. 6, ал. 2, изречение първо от Договор за кредит в основното производство, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали, че валутният кредит се връща във валутата, в която кредитът е бил усвоен?

3. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език“ е спазено при договорна клауза като тази на чл. 6, ал. 2, изречение второ от договора за кредит в основното производство, която не е част от основното съдържание на договора за кредит, но е свързана със съпътстващи кредита действия на потребителя да си осигури нужната за връщане на кредита валута и която посочва една от алтернативните възможности кредитополучателят да си осигури сумата в уговорената валута по месечната вноска за връщане на кредита?

4. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език“ е спазено при договорна клауза като тази на чл. 23, ал. 1 от договора за кредит в основното производство, която предупреждава кредитополучателя за съществуващия валутен риск от сключване на банков кредит в чуждестранна валута, като изрично посочва само неблагоприятните за потребителя евентуални последици при увеличаване на курса на чуждата валута към националната валута/ евро, а същата клауза не посочва неблагоприятните последици за банката при понижение на курса, тъй като те не носят риск за кредитополучателя, а само за банката?

5. Трябва ли чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че ако клауза от договор за валутен кредит посочва риска за потребителя при повишаване на курса на чуждата валута, но без да посочи и риска за банката при понижаване на курса па чуждата валута, такава клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договора?

6. Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че при договор за валутен кредит, за да е добросъвестна при сключването на договора, финансовата институция, отпуснала кредита в чуждестранната валута, е винаги в състояние и трябва към момента на сключване на договора за кредит да предвиди във всеки момент от началото до края на срока на договора всички възможни промени на обменния курс между валутата на кредита и националната валута до края на срока на договора?

Ответницата П. Д. Г. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез Адвокатско дружество „Д. и Г.“ чрез адв. Анна Г. релевира доводи за липса на основания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и тълкуване на разпоредбите на Директива 93/13, тъй като е налице тълкувателна практика на СЕС относно всички спорни въпроси в настоящото производство. Поддържа, че в практиката на СЕС – т. 18 от Определение по дело С-119/17 и т. 38, т. 47 и т. 48 от Решение по дело С- 186/16, е даден ясен отговор на първия въпрос; втори, трети и четвърти въпроси са недопустими, тъй като не се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, а с тях се цели СЕС да даде индивидуално разрешение и конкретно да се произнесе отговарят ли на изискването за ясен и разбираем език процесиите клаузи на чл. 6, ал. 2, изречение 1, чл. 6, ал. 2, изречение 2 и чл. 23 от договора за кредит; пети и шести въпроси са недопустими, тъй като са хипотетични и нямат никаква връзка с предмета на спора..

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

С определение № 307 от 13.05.2020г. по т. дело № 2184/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 545 от 06.03.2019г. по гр. дело № 4795/2018г. на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав по следния материалноправен въпрос: В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита? Касационното обжалване на въззивния съдебен акт е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 2 и т. 1 за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение с практиката на СЕС и ВКС, обективирана в посочени съдебни актове на СЕС и ВКС.

Разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване. Моментът на отправяне на преюдициално запитване е след като са събрани всички доказателства и делото е изяснено от фактическа страна.

Изключенията от задължителния характер на преюдициалното запитване са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК. Националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос /решение от 27.03.1963г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963г. по дело 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други/; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд /решение от 16.09.1982г. по дело 132/81, Vlaeminck, решение от 16.07.1992г. по дело С-343/90, Lourenco Dias и други/; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът /решение от 06.10.1982г. по дело 283/81, CILFIT v. Italian Ministry of Health и други/; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус /определение от 06.10.2005г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997г. по съединени дела С-321-324/94, Pistre, решение от 18.10.1990г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi и други/.

По отношение на конкретните въпроси, които касаторът моли да бъдат отправени от ВКС като преюдициално запитване до СЕС, следва да се отбележи, че според постоянната практика на СЕС националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване. В тази връзка съдът може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси. В този смисъл са решение от 07.05.1997г. по дело С-253/1995г., Moksel, решение от 16.11.1995г. по дело С-152/1994г., Van Buynder, решение от 16.01.1974г. по дело 166/1973, Rheinmuhlen и други.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по посочените от касатора въпроси поради следните съображения: От една страна релевантните правни въпроси по конкретния казус са свързани със съдържанието на конкретни договорни клаузи между страните. От друга страна, всички поставени от касатора „Юробанк България“ АД въпроси се отнасят до критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит като процесния от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13. По отношение на посочените разпоредби и критериите при преценката дали една клауза от договор за банков кредит е неравноправна е формирана практика на СЕС /напр. решение по дело С-186/16 и определение по дело С-119/17 на СЕС/, която дава достатъчно яснота във връзка с тълкуването на правото на ЕС и неговото прилагане съобразно установената от националната юрисдикция фактическа обстановка.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК и следващите, поради което искането за преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение.

Диспозитив

Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Юробанк България“ АД, [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз – чл. 4, § 2 и чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №307/13.05.2020 по дело №2184/2019 1
    Определение №307/13.05.2020 по дело №2184/2019
    В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини