Решение №224/07.01.2019 по дело №612/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

Може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им?

Отговор

Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ:
Илияна Папазова, Майя Русева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.612 по описа за 2018., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на С. О. Х. срещу решение №.5722/3.08.17 по г.д.№.2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав – в частта, с която, след отмяна на реш.№.II-55-309/30.06.16 по г.д.№.35119/13 на СРС, ГО, 55с., предявеният от касатора иск с правно основание чл. 215, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 973евро до 2998,13евро – командировъчни разходи за периода 27.10.11-29.02.12г. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, в това число за необосновано некредитиране на съдебно-графологична експертиза. Претендират се разноски.

Ответната страна [фирма] не взема становище.

Касационен въпрос

С определение №.633/20.09.18г. по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпрос може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им.

Мотиви

С обжалваното решение въззивната инстанция е намерила, че претенцията за заплащане на командировъчни разходи за процесния период над сумата 973 евро е неоснователна, тъй като всички дължими такива са били платени. Във връзка със спорния въпрос налице ли е действително плащане и извършеното в тази връзка оспорване на автентичността на подписа на ищеца в приложените разходни касови ордери, като се е позовал на заключението на графологичната експертиза, съдът е приел, че същото установява автентичността на подписите, положени в отчетните листове и РКО по четири заповеди /РКО по петата заповед не е подписан, а по шестата не е представян/. При тези обстоятелства е формиран извод за основателност на претенцията до размер на 963евро – в която част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаването й, и за неоснователност на същата за разликата до 2998,13евро.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях /реш.№.241/23.10.13 по г.д.№.3194/13, първо ГО, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, четвърто ГО, реш.№.348/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.57/8.05.14 по г.д.№.7493/13, второ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д. №.4744/08, първо ГО/, т.19 ТР 1/4.01.01 по т.д.1/00, ОСГК на В. др./.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

Ищецът е работил по трудов договор /№.385/8.10.11г./ със срок на изпитване в полза на работодателя на длъжност „шофьор международни превози“ /впоследствие прекратен/, като за срока на договора е бил командирован с 6 заповеди. В същите са отразени суми, имащи характер на служебен аванс, като впоследствие са съставени отчетни листове за всички разходи, предоставения аванс и рекапитулация относно суми за доплащане или връщане. Общо начислените командировъчни са в размер на 3170евро – при действително дължими /съобразно Наредбата за командировките и специализации в чужбина и действителната продължителност на престоя в чужбина по време на всяка една от командировките/ 2997евро. За изплащането на същите ответникът е представил разходни касови ордери /тройна съдебно-счетоводна експертиза/.

Във връзка със спорния въпрос налице ли е действително плащане – предвид извършеното оспорване на автентичността на подписа на ищеца в приложените РКО, е била допусната съдебно-графологична експертиза. В заключението на вещото лице е отразено, че е работено върху представените по делото ксерокопия и само по отношение на подписите обекти /без да е приложен сравнителен материал от почерка на ищеца/, като същите са ксерокопие на подпис, който е изпълнен от С. Х.. Съгласно отговора на правния въпрос, така приетата експертиза следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото, нейната пълнота, яснота и обоснованост. В. съд се е позовал на заключението на вещото лице без да съобрази, че същото е двусмислено и по начина, по който е формулиран отговора му, не може с категоричност да се определи дали извода на експерта е, че подписите са положени от лицето, или че представляват ксерокопия на такива и следователно не са положени от него. СГС е приел, че заключението следва да се тълкува в смисъл, че подписите са изпълнени от лицето – извод, който, предвид посоченото по-горе, не може да се приеме за еднозначен. Именно на база на същото заключение първоинстанционният съд е приел, че то не установява, че подписите са на ищеца, респективно, че липсват доказателства за плащане на дължимите суми за командировъчни. Очевидно както съдилищата, така и страните, са тълкували по различен начин отговора на вещото лице – което ги е препятствало да вземат адекватно становище по експертизата и съответно страната, която не е била доволна от заключението, да я оспори. Поради това и искане за изслушване на експертиза, която да изясни въпроса за авторството след като работи на база на оригиналите, е направено едва с въззивната жалба. При тези обстоятелства, доколкото целта на въззивното производство е повторното решаване на материално-правния спор /въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материално правна норма – т.2 ТР 1/09.12.13 по тълк.д.№.4/12, ОСГТК на ВКС/, при констатираната липса на достатъчна яснота и обоснованост на заключението, съдът е следвало да извърши служебно действия по изясняването му. Чрез преразпит на вещото лице е било необходимо да се изяснят причините, поради които е работено върху ксерокопия /а не по оригинали и без сравнителен материал от почерка/, и крайната оценка на експерта – дали отрича или потвърждава авторството на подписите под оспорените РКО, и евентуално да се допусне повторна или тройна експертиза при постъпило оспорване – в това число като се работи, при възможност, въз основа на оригинали. Като не е взел мерки за отстраняване на неяснотата и необосноваността на заключението и го е ценил въпреки двусмислието му, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика. Той е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на атакуваното решение и е препятствало адекватната защита на страните в процеса. Налице е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.

От друга страна липсата на надлежно изясняване на заключението на съдебно-графологичната експертиза, респективно необходимостта от даване на възможност на страните, след отстраняване на неяснотата в отговора, да го оспорят и поискат изслушване на друга такава /каквото искане се съдържа и във въззивната жалба/, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в преразпит на вещото лице за изясняване на посочените по-горе обстоятелства и депозиране на надлежно уточнено писмено заключение в срок, в това число след работа по оригинали на документи и въз основа на необходимия сравнителен материал, респективно даване на възможност на страните, след уточненията на вещото лице, да направят доказателствени искания във връзка с евентуално оспорване.

С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.

Диспозитив

Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №5722/3.08.17 по г.д.№.2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав, в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите