Определение №222/07.04.2021 по дело №146/2020

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 222

    София, 07.04.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 146 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищеца „БГ СОД“ ООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу Технически университет – Варна искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парични вземания на основание договор за охрана, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

    Ответникът оспорва жалбата.

    По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    Въз основа на приетите за установени обстоятелства (сключването по реда на ЗОП договор от 09.12.2016 г. за охрана, отправянето от страна на ищеца на писмо, връчено на 26.02.2018 г. и съдържащо предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, и сключването въз основа на него на допълнително споразумение от 01.03.2018 г. с което страните се съгласили да прекратят договора за охрана по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 г.) въззивният съд от правна страна е приел, отричайки поддържаната от ищеца теза, че не е отпаднало действието на споразумението от 01.03.2018 г. за прекратяване на договора, независимо от извършеното от ищеца оттегляне с уведомление от 10.04.2018 г., тъй като, за да отпадне действието на предложението, оттеглянето е следвало да достигне до ответника преди или най-късно заедно със самото предложение (чл. 13, ал. 2 ЗЗД), а в случая предложението на ищеца за прекратяване на договора е било прието със сключването на споразумението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, едва след което е било направено и достигнало до ответника изявлението от 10.04.2018 г. за оттегляне на предложението от 23.02.2018 г.

    Приел е също, че не са били налице и неизпълнени от ответника негови парични задължения по договора с падеж, настъпил до 01.05.2018 г. (с оглед уговореното по чл. 2 от допълнителното споразумение условие същото да влезе в сила при изпълнение на всички финансови задължения, произтичащи от договора за охрана).

    Във връзка с това съдът е изложил мотиви, че задълженията, на които ищецът се е позовал в тази насока, не са били изискуеми към предвидената дата на прекратяване 01.05.2018 г., а именно задължението за връщане на дадената от ищеца парична гаранция по договора е възникнало едва със самото прекратяване, а задължението за заплащане на възнаграждението за м. април 2018 г. е следвало, съгласно чл. 5 от договора, да бъде заплатено въз основа на издадена от ищеца фактура и в 30-дневен срок от получаването й.

    Приел е също, че третото задължение, на чието неизпълнение ищецът се е позовал (за заплащане на възнаграждение за охрана на спортно мероприятие през м. октомври 2017 г.), не е свързано с договора, тъй като тази охрана не е била включена в предмета на договора, и не е било допустимо изменението на същия чрез включване ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари