Решение №222/18/08.01.2019 по дело №1383/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл. 19а АПК - чл. 19ж АПК, обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Преди приемането на посочения нов правен институт, административният договор като правна фигура е предвиден за целите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., приет с оглед необходимостта от унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите – сравни пар. 1, т. 1 ДР ЗУСЕСИФ, чл. 24 ЗУСЕСИФ, чл. 37 ЗУСЕСИФ, чл. 39 ЗУСЕСИФ, чл. 45 ЗУСЕСИФ, чл. 47 ЗУСЕСИФ, чл. 48 ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. С ал. 2 от същия текст се определя, че административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който съгласно ал. 3 се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 19а АПК е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред. Едва с допълнението с ДВ бр. 74/2016 г. на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като подведомствени на административните съдилища се определят делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1383 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Община Две могили, представлявана от кмета Б. Д. Б., чрез адв. В. В., против решение № 209 от 28 септември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 202/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 2 от 3 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 229/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е отхвърлен искът на общината против Р. А. М., А. Х. М., А. Х. А., А. Ю. Х., А. Й. Х., А. З. Ю., А. И. Х., А. А. М., А. С. М., А. Н. А., А. А. А., А. Ю. М., Б. А. Р., Г. И. И., Г. А. Г., Г. Г. М., Г. А. И., Г. Й. В., Д. Г. Д., Д. П. Д., Е. С. Н., З. Ф. Ю., И. Ю. К., И. И. М., И. М. И., К. Н. Н., М. Ц. П., М. А. Б., М. М. М., Н. А. И., Н. А. Р., Н. И. Х., Н. Н. М., Н. В. К., Н. К. Х., Н. К. Ч., Н. Н. М., Н. Н. К., П. С. Ц., Р. Й. Г., С. А. К., С. М. Г., С. А. Х., С. М. М., С. А. М., С. М. С., Ф. С. Ю., Я. К. А., И. Р. Р., В. Р. Р., А. Н. К., М. М. З., А. М. Ц., В. А. Х., Р. А. Х., А. Ц. Д., Н. С. Х., Н. С. М., Г. М. З., С. К. С., В. Д. Г., Д. Б. А., З. М. Ш., Л. Б. Й., Р. С. Р., Н. Н. В., за признаване за установено, че сочените лица, в качеството им на членове на Сдружение на животновъдите [населено място], дължат сумата от 26671,50 лева главница, 2929,12 лева лихва за забава за периода 14.07.2012 г. – 09.08.2013 г., законна лихва върху главницата от 10.08.2013 г., 592,01 лева държавна такса, 750 лева адвокатско възнаграждение и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за което общината се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 583/2013 г. по описа на районния съд в [населено място], и в тежест на касатора са присъдени разноски.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с определение № 599 от 26 юни 2018 г. предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища, с оглед възприетото от ВКС разрешение в решение № 170 по гр.д. № 60413/2016 г. по описа на І г.о.

Мотиви

Според тълкуването, дадено в решение № 170 по гр.д. № 60413/2016 г. по описа на І г.о., ВКС, след обсъждане на приложимата правни норми по ЗСПЗЗ за относимия период, се приема, че договорите по чл. 37п ЗСПЗЗ, вр. чл. 37и ЗСПЗЗчл. 37о ЗСПЗЗ, са административни по смисъла на чл. 19а АПК, с аргумента, че административният договор е въведен първо в ЗУСЕСИФ, а след това – в ЗИД АПК (ДВ бр. 74/2016 г.); с § 4 ЗИД АПК (ДВ бр. 74/2016 г.) е изменен чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, а след влизането на закона в сила в подведомственост на административните съдилища са всички дела по искания за изпълнение на административен договор, освен ако друго е предвидено в специален закон, и след като за договорите по чл. 37п ЗСПЗЗ /отм./ такъв специален закон не съществува, в компетентност на административните съдилища са исковете по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, когато то произтича от административния договор по чл. 37п ЗСПЗЗ /отм./.

По основанието за допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав на ВКС приема, че институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл. 19а АПКчл. 19ж АПК, обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Преди приемането на посочения нов правен институт, административният договор като правна фигура е предвиден за целите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., приет с оглед необходимостта от унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите – сравни пар. 1, т. 1 ДР ЗУСЕСИФ, чл. 24 ЗУСЕСИФ, чл. 37 ЗУСЕСИФ, чл. 39 ЗУСЕСИФ, чл. 45 ЗУСЕСИФ, чл. 47 ЗУСЕСИФ, чл. 48 ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. С ал. 2 от същия текст се определя, че административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който съгласно ал. 3 се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 19а АПК е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред. Едва с допълнението с ДВ бр. 74/2016 г. на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като подведомствени на административните съдилища се определят делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори.

В конкретния случай, доколкото към момента на сключването на процесния договор на 11 юни 2010 г., в позитивното ни право не е уреден институтът на административния договор, то споровете във връзка с изпълнението на договор, иначе притежаващ характеристиките на административен такъв, следва да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя тяхната подведомственост на гражданския съд. Следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение и потвърденият с него акт на първоинстанционния съд са допустими и като такива ангажират правораздавателната компетентност на гражданския съд, и в този смисъл не са налице предпоставките на чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 ГПК за тяхното обезсилване и прекратяване на производството по делото.

По основателността

Касационната жалба е неоснователна.

Искът по чл. 422 ГПК е предявен срещу Сдружение на животновъди от [населено място], общ. Две могили, представлявано от Р. А. М., за заплащане на дължим наем за ползване на общински мери и пасища, с която земя наемателите са кандидатствали пред ДФ „Земеделие” за финансово подпомагане по схемите и мерките за единно плащане на площ за 2011 г., като наемането на пасища с площ от 2370,8 декара е станало по силата на договор за наем от 11.06.2010 г., сключен въз основа на решение № 658, взето на заседание на общинския съвет Две могили с протокол № 48/23.04.2010 г.

Не е спорно, че сдружението като самостоятелен правен субект не съществува – на събрание на животновъдите от [населено място] на 01.05.2010 г. са поканени 70 животновъда, подали декларации за ползване на пасища (не е представен списък), явили се 18 (не е представен списък), като за представител на животновъдите бил избран Р. М., който да ги представлява пред общината, ОС и разплащателната агенция. Представен е списък на животновъдите от [населено място], съдържащ имената и подписите на 56 лица, които са желаещи да ползват общински пасища и мери по условия съгласно решение № 392, взето с протокол № 33/17.04.2009 г. (а не за решението от 2010 г.) на общинския съвет, и даващи съгласие техен представител пред общината, ОС и разплащателната агенция да е Р. М.. Представен е и регистър на животновъдите от [населено място] за 2010 г., в който са записани 56 лица. Не е установено кои са лицата, упълномощили М. да ги представлява, респективно кои са участниците в неправосубектната общност, изявили воля той да е техен представител.

На 04.05.2010 г. като представител на животновъдите в [населено място] на среща в ОС „Земеделие” [населено място] могили, е присъствал Р. М., като кандидатът заявил желание да не поема ангажимент за почистване на наетите пасища, при което таксата за ползването се определя в съответствие с решение на общинския съвет в размер на 50% от получените директни плащания на хектар, като сумата е платима в четиринадесетдневен срок след получаване на директните плащания (така и в сключения договор № 332/11.06.2010 г., чл. 4 и 5). С решение № 950, взето с протокол № 60/29.04.2011 г. на общинския съвет в Две могили е дадено съгласие за стопанската 2011 г. общинските мери и пасища, за които има сключени двугодишни договори през 2010 г., какъвто е процесният, да продължат да се ползват от сегашните им наематели, като Р. М. е отразен като упълномощено лице на сдружение на животновъдите в [населено място] съгласно протокол от 01.05.2010 г. от проведено събрание на животновъдите от [населено място]. Волеизявлението на мнимия представител не е потвърдено от мнимо представлявани лица. При това положение отговорността на участниците в неправосубектната общност, сочени като ответници, не може да бъде ангажирана във връзка с неизпълнението на процесния договор.

Не е спорно, че след извършени задължителни проверки на място от ДФ „Земеделие”, се установило, че площта за пасища и мери, които са признати за допустими за подпомагане, е 912,6 декара, и заради непризнаването за допустими на 60,74% от заявените първоначално площи за подпомагане, подпомагането е било отказано по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Не е спорно и че няма плащане на наемна цена. Отношенията между мнимо представляваните участници в неправосубектната общност и общината във връзка с ползваната без наличие на договор земя, следва да се уредят по друг ред. Исковете са неоснователни и по отношение на мнимия представител като участник в същата неправосубектна общност, тъй като плащането на наемната цена страните по договора са обвързали с условие, което не се е сбъднало. Обезщетяването за ползване на земята от мнимия представител също следва да се търси от общината по друг ред.

Неоснователно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, изразило се в липса на произнасяне по наведени във въззивната жалба доводи за характера на договора, сключен между сдружението и общината. Такъв довод нито е заявяван във въззивната жалба, нито е поддържан в производството пред въззивния съд.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата И. Р. А., с адрес в [населено място], направените от нея разноски пред настоящата инстанция от 2500 лева за адвокатско възнаграждение. Същата сума следва да се присъди и на особения представител на ответницата А. Н. К. – адв. К. С. Д..

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209 от 28 септември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 202/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].

ОСЪЖДА Община Две могили, представлявана от кмета Б. Д. Б., да заплати на И. Р. А., с адрес в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 2, направените за касационното производство разноски от 2500 лева.

ОСЪЖДА Община Две могили, представлявана от кмета Б. Д. Б., да заплати на адв. К. С. Д., с адрес в [населено място], [улица], Бизнес парк Р., сграда А, ет. 2, в качеството й на особен представител на А. Н. К., възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2500 лева.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми