Определение №22.06.2021/22.06.2021 по дело №2481/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60535

    гр.София, 22.06.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №2481 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдаване и канализация – Добрич“ АД, чрез процесуален представител адв.К., срещу въззивно решение от 02.06.2020г. по в.гр.д.№168/2020г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение от 20.01.2020г. по гр.д.№3300/2019г. на Районен съд - Добрич за уважаване на предявените от К. И. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по жалбата К. И. И., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от К. И. И. срещу на „Водоснабдаване и канализация – Добрич“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ със заповед № ВИК-2835910#7/17.07.2019г. на изп. директор на „Водоснабдаване и канализация – – Добрич“ АД и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически организатор“.

    Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ - поради промяна в изискването за образование. Като фактическо основание за уволнението е послужила липсата на завършено висше икономическо образование по специалност „счетоводство и контрол“ от служителката, въведено от работодателя с длъжностната характеристика към момента на възникване на трудовото правоотношение.

    Във въззивното решение е посочено, че в преобладаващата част от съдебната практика /напр. решение № 1627 от 26.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2002 г., III г. о./ се поддържа становището, което е възприето и от въззивния състав, че когато работодателят е знаел, че служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, не може да го уволни на това основание, ако изискването за образование не се съдържа в нормативен акт /какъвто е настоящия случай/. Отделно от това, въззивният съд е счел, че не е настъпила, изискуемата за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.1 КТ, промяна в изискването за образование, тъй като е установено, че още към момента на назначаване на служителката на длъжността „технически организатор“, с допълнително споразумение към трудов договор № ТД 124 от 29.07.2016 г., се е изисквало служителят да има завършено висше икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“ и че тя не е отговаряла на това изискване както към момента, в който е била назначена за „технически организатор“, така и към момента на уволнението. Установено е, че ищцата е била назначена за „технически организатор“, въпреки че не притежава необходимото висше икономическо образование, при знанието и без противопоставяне от страна на работодателя, т.е. за периода от назначаването до уволнението, по отношение на изискването за образование е съществувало едно трайно състояние, което е останало непроменено. Въззивният съд е приел, че при липса на промяна в изискването за образование и неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.1 КТ не може да бъде приложено. Освен това, въззивният състав е приел, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари