Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 20.04.2022 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1081/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Бодпие“ ООД,гр. Варна срещу решение №188 от 30.11.2020г. по т.д.461/2020 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – „Адисан“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. К. е на становище, че не са налице прeдпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. Д., е поддържал основание по чл.280,ал.2 ГПК „ а в условията на евентуалност“ и основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Страната по основанието по чл.280, ал.2 ГПК е поддържала доводи за недопустимост на постановеното решение като лаконично е заявила, че въззивният съд бил потвърдил „ диспозитив на първоинстанционното решение,какъвто не е произнасян“. След което е възпроизвела диспозитива на двете решения- това на първостепенния и на въззивния съд. В заключение отново лаконично е заявено, че възивният съд бил излязъл „извън рамките на правораздавателната си компетентност“. Направено е и друго оплакване за недопустимост на акта- поради произнасяне, при преклудирано право на иск. Страната е развила пространно разбирането си, че съгласно чл.197, ал.1 ЗЗД исковете по чл.195 ЗЗД се погасяват с изтичане на шест месеца от продажбата на движими вещи. Посочено е, че не било ясно дали този срок е давностен или преклузивен. Поставен е въпрос в този смисъл и е посочено основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, в какъвто смисъл е поддържана противоречива практика на съдилищата, както и кратки доводи за това, че срокът по чл.197,ал.1 ГПК е преклузивен. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната е направила оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията й, които е изброила. Заявено е, че по част от тези обстоятелства / без да се конкретизират/ било налице произнасяне, но ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
