Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

1/ Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при проверката по чл.269 ГПК, в рамките на оплакванията, наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички доводи и възражения на страните и в частност – следва ли въззивният съд със собствени мотиви да се произнесе по съществуването и изискуемостта на вземането за неустойка, когато се иска връщане на даденото без основание и е направено такова възражение , както в исковата молба, така и във въззивната жалба?
2/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по фактите на спора и събраните доказателства, когато освен правен, спорът между страните, така както е наведен с въззивната жалба, е по фактите, на базата на която се гради този спор?
3/ Недопускането или непосочването на необходими за събирането доказателства от първоинстанционния съд, в нарушение на процесуалните правила, преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивна инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд, в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК?
4/ Представлява ли валидна клауза за неустойка тази, при която купувачът приема като напълно валидно изпълнението по главното задължение – за доставка на стоки, но предвижда на практика намаляване на дължимата за плащане от него стойност на доставката?
5/ Нищожна, като противоречаща на добрите нрави ли е неустойка, която не цели да задоволи имуществения интерес на купувача, като го обезщети за вредите, понесени от неизпълнението на продавача, а да го обогати неоснователно ? Наведеното от страната противоречие на неустойката с добрите нрави трябва ли да бъде конкретно и реално, произтичащо от договорна разпоредба или произтичащо от практическото развитие на отношенията в договорната връзка, а не от оценката на правораздавателния орган, който приема , че една неустойка върху изпълнено задължение би обезщетила очакваните от неизпълнението вреди? Как следва да представи съда в мотивите си анализа на тълкуването на договорните клаузи , в светлината на чл. 20 ЗЗД ? При направено възражение за противоречие на неустойка с добрите нрави и във връзка със служебното задължение на съда да следи за съответствието на неустойката с добрите нрави , за да уважи или отхвърли направеното възражение, следва ли съдът в мотивите си да разгледа и прецени един или няколко от критериите, посочени в т.3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС или други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства?
6/ Представлява ли отклонение от императивния характер на една правна норма ако са поставени изисквания за документиране изключенията по приложението й?
7/ Следва ли страна по търговски спор, която претендира неустойка, да бъде изрядна по отношение на своите насрещни задължения , за да има право да я претендира и следва ли този факт да бъде предмет на пълно и главно доказване от нейна страна?