Решение №218/03.12.2019 по дело №763/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Следва ли съгласно критериите за изменение на мерките по чл. 59, ал.9 СК да се обсъдят обстоятелства относно отчуждаването на детето и поведението на отглеждащия родител спрямо другия родител , за създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител?

Отговор

Въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата,за който съдът следи служебно. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при възлагане упражняването на родителските права и при мерките за личните отношения включително ,а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията , дадени в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало,което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса,щом се касае за интересите на дете.

В ППВС№ 1 от 12.11.1974г., което не е загубило сила са изброени примерно обстоятелства чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите,по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на родителя, които отглежда детето ,за осъществяване на личните отношения с другия родител е от втората, особена група обстоятелства. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права,с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето.Поведението е релевантно, но не е решаващо като самостоятелно основание за промяна на вече определените мерки по упражняването на родителските права. Необходима е балансирана преценка при която следва да бъдат взети предвид всички релевантни факти, включително има ли отчуждение при детето към родителя, който претендира промяната. При установена степен на отчуждение, виновният принос на родител за тази ситуация се отчита с оглед необходимостта определените от съда мерки да са насочени към преодоляване на отчуждението при детето .Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца съдът е длъжен да съобрази както общите критерии,така и спецификите на конкретния случай,имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и висшият критерий за решението на съда е детският интерес,а не санкционирането на виновния.Следвайки висш критерий, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има ли контакти с другия, във всички случай съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психоемоционално състояние.

Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права,са неразделни части от поддържането на лични отношения и ако е необходимо , следва да бъдат предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на режима , основан на изменени обстоятелства. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни (ППВС № 1/1974 г.),а определяните по реда на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи и подчинени на правно защитения интерес на детето - то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини. Поради това в спора за режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието между тях е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител,в т.ч. до родителско отчуждение Поведението на родителите и останалите причини, довели до формирани у детето емоционални състояния,представи и желания,сочещи на отчуждение имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти в желаната от отчуждения родител насока.


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в съдебно заседание на тридесет и първи октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 763/2019 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

История на спора

Образувано е на касационна жалба на на С. Д. С. от [населено място] срещу решение № 7305 от 22.11.2018г.по гр.дело № 13871/2016г. на Софийски градски съд , с което е след отмяна на решение от 19.08.2016г по гр.д №74097/2015г. на СРС с което е било постановено изменение при упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. С.. След прекратяване на брака и определяне на режим по споразумение, съдът е бил сезиран от С. Д. С. на основание чл. 59, ал.9 СК и насрещен иск на Ц. И. П..Предвид отмяната на първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил родителските права да се предоставят на майката , местоживеенето е определено при нея,определен е ограничен режим на лични контакти с другия родител- сега касатор, който да взема детето в съботни и неделни дни без преспиване и без възможност да го взема при себе си през половината от ваканциите до навършване на 8 годишна възраст, докогато да има само виждане и срещи без преспиване ,а след навършване на 8 годишна възраст, с преспиване. Определена е дължимата издръжка.

По настоящето дело, при спор между родителите чл. 59, ал.9 СК на кой от тях да се предостави упражняването на родителските права и какви мерки да се определят по отношение на малолетното им дете въззивният съд е извел крайния си извод по делото, че има изменение на част от обстоятелствата, но преценени с оглед интереса на детето, изменените обстоятелства не налагат промяна в упражняването на родителските права- предоставени и упражнявани до сега от майката ,а следва режимът на лични контакти с другия родител да се определи без преспиване на детето при бащата до навършване на 10 годишна възраст (посочено в мотивите). В диспозитива въззивният съд е определил режим на лични отношения без преспиване при бащата до навършване на 8 годишна възраст. Посочено е, че бащата трябва да разполага с гарантирана възможност да участва във възпитанието на детето. Друг мотив за определяне на този конкретен режим , освен служебното си задължение да преценява интереса на детето, което е още малко и има нужда от майчина грижа, въззивният съд не е изтъкнал. Изтъкнати са изводите на вещото лице психолог, че при детето К., навършило шест годишна възраст в хода на въззивното производство е налице отчуждение от бащата в средна към тежка степен и детето не желае да го вижда и да се среща с него.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила ,неправилно е приложен закона и решението е необосновано. Въззивният съд не не е изпълнил задълженията си по чл.12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК да прецени всички доказателства , сочещи че отчуждаването на детето е по вина на отглеждащия родител ,че това поведение е показателно за отсъствието на родителски и възпитателски качества . При установеното по делото вредно и опасно поведение на майката , единствено правилното и обосновано решение би следвало да бъде предоставяне родителските права на бащата , тъй като : детето познава баща си ;има и спомени с положителен заряд; понастоящем отношението е заучено поведение ; бащата желае да направи всичко възможно детето да преодолее отчуждението ;възстановяването на връзката е възможно но майката методично възпрепятства контактите , внушавайки грешна негативна представа , като не осъзнава вредните последици ; остава съмо въриантът промяна при родителските права и местоживеенето на детето и това е в най- добър интерес на детето. Въззивният съд неправилно е приложил чл. 59, ал.9 СК , като не е преценил изменените обстоятелства в поддържаната от защитата насока Сбражения са развити от адв. И. Ю. , пълномощник на касатора .

Ответницата по касационната жалба ,чрез адв Е. П. е заявила отговор , с който оспорва съображенията за отмяна на решението .За период повече от три години К. категорично е отказвал да се вижда с баща си и при тези обстоятелства оспорваните от касатора крайни изводи на съда не може да се разглеждат като направени в разрез с интересите на детето, което не се чувства комфортно и сигурно в компанията на баща си и ако отиде при него ще изживее стрес и шок.Изследвани са и родителските качества.Детето възприема поведението на бащата като тормоз .Отношенията с бащата могат да бъдат възстановени , но не по искания от него радикален начин Определеният режим на лични отношения е съобразно обстоятелствата по делото и интереса на детето.В защита по същество се изтъква ,че има доказателства за физическо малтретиране от стана на бащата – детето казва, че баща му го бие. Изтъква се че майката е правила опит да заведе детето при баща му за осъществяване на личен контакт , а родителско отчуждение има поради поведението на бащата.

Касационен въпрос

С определение №457 от 07.06.2019г на ВКС, ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли съгласно критериите за изменение на мерките по чл. 59, ал.9 СК да се обсъдят обстоятелства относно отчуждаването на детето и поведението на отглеждащия родител спрямо другия родител , за създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител ,поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС ,намерила израз т. V от ППВС №1 /12.11.1974г. при иска , основан на измемени обстоятелства (понастоящем чл.59, ал.9 СК) , както и по процесуалноправните въпроси длъжен ли е съда да прецени всички доказателства и доводите на страните ,в частност при преценка по чл. 59, ал.2 СК , допустимо ли е съдът да обсъди само част от посочените в чл.59, ал.4 СК въпроси.

Мотиви

По въпросите обусловили допускане на въззивното решение до касационно обжалване,Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното :

В своята практика Върховен касационен съд последователно е изтъквал , че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата,за който съдът следи служебно : решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС ,реш. по гр.д №59/2018г гр.д 2396/2017г и др. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при възлагане упражняването на родителските права и при мерките за личните отношения включително ,а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията , дадени в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало,което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса,щом се касае за интересите на дете.

В ППВС№ 1 от 12.11.1974г.,което не е загубило сила са изброени примерно обстоятелства чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите,по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на родителя, които отглежда детето ,за осъществяване на личните отношения с другия родител е от втората, особена група обстоятелства. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права,с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето.Поведението е релевантно, но не е решаващо като самостоятелно основание за промяна на вече определените мерки по упражняването на родителските права, както е посочено в реш.№395/12 гр.д №516/2012, ІІІ г.о на ВКС. Необходима е балансирана преценка при която следва да бъдат взети предвид всички релевантни факти, включително има ли отчуждение при детето към родителя, който претендира промяната. При установена степен на отчуждение, виновният принос на родител за тази ситуация се отчита с оглед необходимостта определените от съда мерки да са насочени към преодоляване на отчуждението при детето .Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца съдът е длъжен да съобрази както общите критерии,така и спецификите на конкретния случай,имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и висшият критерий за решението на съда е детският интерес,а не санкционирането на виновния.Следвайки висш критерий, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има ли контакти с другия, във всички случай съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психоемоционално състояние , както е посочено в реш.№ 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС , решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и реш. № 234/14 по гр.д.№7289/2013г . на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права,са неразделни части от поддържането на лични отношения и ако е необходимо , следва да бъдат предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на режима , основан на изменени обстоятелства. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни (ППВС № 1/1974 г.),а определяните по реда на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи и подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини. Поради това в спора за режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието между тях е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител,в т.ч. до родителско отчуждение Поведението на родителите и останалите причини, довели до формирани у детето емоционални състояния,представи и желания,сочещи на отчуждение имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти в желаната от отчуждения родител насока.

По основателността

Предвид отговорите на поставените въпроси , касационната жалба е основателна.

Бракът между страните е сключен на 18.09.2011 г. и е прекратен с решение на СРС от 18.06.2013г ,като родителските права по отношение на роденото през време на брака дете К. С. ,род на 07.02.2012г са предоставени на майката , определен е бил режим на лични отношения с бащата и издръжка , като след постановяване на решението въззивен брачен състав на СГС е одобрил постигнатата между двамата родители спогодба, в която режимът на лични контакти на детето с бащата е разписан за съботно-неделни дни и празници , до навършване на 4 години на детето без преспиване, след това с преспиване при бащата. Спорът между родителите е относно наличие на изменени обстоятелства по чл.59, ал.9 СК ,по предявен иск от бащата, който е поискал родителските права да се упражняват споделено ,или да се предоставят на него с подходящ режим. Искът е основан на поведението на отглеждащия детето родител след датата 24.10.2015г, тъй като след тази дата майката отказва да предава детето на бащата в рамките на устантовения режим. айката Ц. П. е предявила насрещен иск родителските права да упражнява тя, а личните контакти с бащата да бъдат ограничени , в нейно присъствие и без преспиване , изтъквайки като основание твърдението си ,че на 24.10.2015г бащата е върнал детето със синина на крака , което е резулат от насилие над детето. П. е образувала производство по ЗЗДН,искайки мерки за закрила поради същото твърдение.На 02.11.2015г по гр.д № 66195/2015г е била издадена заповед за незабавна защита спрямо бащата за въздържане, до приключване на производството. Вижданията са били фактически преустановени. Постановено е решение №8577/14.06.2016г на СРС, в което искането по чл.8 т.1 ЗЗДН е отхвърлено . Отказано е издаване заповед за защита като е прието ,че не е упражнен акт на насилие над детето Производството по ЗЗДН се е развивало успоредно с настоящето производство по спора за родителските права и мерките пред РС като първа инстанция.В настоящето производство П. е изтъквала и факта ,че с решение от 16.04.2013г. (по време на бракоразводния процес),съдът е издал заповед срещу С. по нейна молба за защита съгл. ЗЗДН , след негов акт на насилие срещу нея и нейния баща,като му е наложил мярка да не доближава на по-малко от 50 метра обитаваното от нея жилище. Междувременно режимът на лични отношения на детето с бащата не се е изпълняван след 24.10.2015г и по негово искане районният съд е определил привременни мерки, по отношение на които е констатирал,че се нарушават от майката. Пред първоинстанционния съд са приети социални доклади на съответните дирекции СП в [населено място] с положителна оценка за условията и при двамата родители , но с констатация за нарушение на контактите с детето.В доклада на Д СП „Лозенец” [населено място] (от м. май 2016г ) ,която служба е по местожителство на майката и детето,е констатирано че К. не е подготвен за преспиване при бащата , не се спазва постановения режим и че има риск от въвличане на детето в ситуация на конфликт на лоялност Д СП „Лозенец” консатира и опит за отчуждаване на детето от другия родител.Свидетелства се за наблюдавана комуникация през м. юни 2014г и м ІІ. 2015г ,когато е имало изградена емоционална връзка и привързаност между бащата и детето.Майката препятства контактите на детето с бащата и към 14.07.2916г , когато е проведено съдебното заседание и е даден ход по същество.Поради това с решение от 19.08.2016г по гр.д №13871/2016г на СРС е прието ,че поведението на майката е опасно за детето и родителските права са предоставени на бащата, с определяне на режим на лични контакти за майката. Майката се е позовавала и на психологическото заключение ,изготвено по бракоразводното им дело,по което заключение оценката за нея е по-скоро положителна. Тогава К. е бил на 2г и 11 месеца ,с правилно за възрастта си умствено и общо психическо развитие. Според това заключение,при родителите не е можело да се очаква констуктивен диалог. Майката е индиферентна спрямо бащата ,при бащата се е забелязвал ригиден модел на представите и желанията му относно детето и известен психологически проблем в ролевите отношения баща-дете, което не създава тревога за непосредственото обгрижване на К.,но променя поведението му учи го на „притворство”. Родителско отчуждение тогава не е забелязано .

Въззивното производство , образувано по жалба на Ц. П. срещу първоинстанционното решение е продължило две години , като през това време са настъпили обстоятелства от значение за спора и служебната преценка на съда. Непроменена е останала ситуацията на осуетяване режима на лични контакти с бащата от страна на майката , видно от представените многобройни писмени доказателства–протоколи,заведено изпълнително дело №859/2015г на ДСИ , преобразувано при ЧСИ Г. Д. през 2016г , кореспондинция с ДСП „Възраждане”. Представено е удостоверение за предприетите действия по изпълнителното дело и многократно исканото съдействие от полицейските органи за изпълнение на режима ,както и за обстоятеството ,че принудително изпълнение по чл.528, ал.5 ГПК не е предприето ,тъй като според изричното становище на АСП ДП„Възраждане”принудително предаване на детето е недопустимо и в частност ще представлява насилие над него.С постановление от 29.06.2017г Ц. П. е привлечена като обвиняема в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 НК вр 26, ал.1 НК,тъй като многократно , на посочените в постановлението дати през 2015-2016г не е изпълнявала режима по съдебното определение. По образуваното н.а.х.д №1517182017г на СРС П. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание .

Представен е нов социален доклад от 19.05.2017г на ДСП „Лозенец”, че бащата е консултиран по ЗЗДт предвид създалата се ситуация на родителско отчуждение и въвличане на детето в конфликт на лоялност , насочен е за подкрепа и предоставяне на социални услуги към ЦОП при ИСДП , където са били носочвани майката и детето , но без резултат , тъй като не е имало насрещна заявка от Д СП по местожителстото на другия родител и детето.

Оценката за качествата на бащата ,условията при него и възможностите му като родител понастоящем е изцяло положителна,препоръките са за ползване на социални услуги за възстановяване комуникацията между родителите. Предвид продължаващото осуетяване на контактите между бащата и детето, майката П. е изслушана от въззивния съд през 2018г и е завила,че преди детето не е искало да ходи при баща си , но тя го е пращала и е съдействала, но се връщало с удари и синини. Баща му бил „осъждан за домашно насилие”.Чувства отговорност да не допуска той да има възможност бие детето. По делото е представено реш. от 02.06.2017г по гр.д №11656/16 на СГС ,с което е оставено в сила обжалваното от нея (като предсавител на малолетното дете) решение по ЗЗДН. По същество в това производство отново е изтъкната несъстоятелността на твърденията за упражнено насилие над детето и е дадена критична оценка на поведението на жалбоподателката. К. се отглежда от майката и контактите с бащата са нарушени ,която ситуация не е в интерес на детето , но обратното се изтъква и поддържа от майката .

Въззивното производство , образувано по жалба на Ц. П. е продължило две години, като през времетраенето му са настъпили обстоятелства от значение за спора и служебната преценка на съда.Непроменена е останала ситуацията на осуетяване режима на лични контакти с бащата от страна на майката , видно от представените многобройни писмени доказателства – протоколи ,заведено изпълнително дело №859/2015г на ДСИ , преобразувано при ЧСИ Г.Д. през 2016г,кореспондинция с Д СП„Възраждане”. Представено е удостоверение за предприетите действия от ЧСИ по изпълнителното дело и многократно исканото съдействие от полицейските органи за изпълнение на режима,както и за това , че принудително изпълнение по чл.528, ал.5 ГПК не е предприето, тъй като според изричното становище на Д СП „Възраждане” принудително предаване на детето е недопустимо и в частност ще представлява насилие над него. С постановление от 29.06.2017г Ц. П. е привлечена като обвиняема в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 НК вр 26, ал.1 НК,тай като многократно ,на посочените в постановлението дати през 2015-2016г не е изпълнявала режима по съдебното определение.По образуваното н.ахд №1517182017г на СРС П. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание .

Представен е социален доклад от 19.05.2017г на Д СП „Лозенец”, че бащата е консултиран по ЗЗДт предвид създалата се ситуация на родителско отчуждение и въвличане на детето в конфликт на лоялност , насочен е за подкрепа и предоставяне на социални услуги към ЦОП при ИСДП , където са били носочвани майката и детето ,но без резултат , тъй като не е имало насрещна заявка от ДСП по местожителстото на другия родител и детето.К. се отглежда от майката и контактите с бащата са нарушени, която ситуация не е в интерес на детето. Оценката за качествата на бащата,условията при него и възможностите му като родител е изцяло положителна , препоръките са за ползване на социални услуги за възстановяване комуникацията между родителите. Предвид продължаващото осуетяване на контактите между бащата и детето, майката П. е изслушана от въззивния съд през 2018г и заявява ,че и преди ,т.е преди м октомври 2015г , детето не е искало да ходи при баща си , но тя го е пращала и е съдействала , но детето се връщало с удари и синини. Напомня че баща му е осъждан за домашно насилие . Чувства отговорност да не допуска той да има възможност бие детето. По делото е представено реш. от 02.06.2017г по гр.д №11656/16 на СГС ,с което е оставено в сила обжалваното от нея (като предсавител на малолетното дете) решение по ЗЗДН. По същество в това производство отново е изтъкната несъстоятелността на твърденията за упражнено насилие над детето и е дадена критична оценка на поведението на жалбоподателката . По настоящето дело също не са представени никакви доказателства ,че бащата е упражнил насилие спрямо детето и от оценката на обстоятелствата ,включително от медицинското освидетелстване на К. към този момент Може да се направи единствено извод,че при инцидентния случай на 24.10.2015г. детето е не е било изложено на риск и не е упражнено насилие над него , като такъв риск , вменяван неоснователно от другия родител, не съществува,но следва да се отчете, че за решителното поведение на майката да възпрепятства контактите занапред , установено по делото в една противоправна степен ,принос има невъзможността или нежеланието на бащата да даде обяснение за произхода на тази синина , което е спомогнало майката да проектира предишен случай на упражнено спрямо нея домашно насилие , върху детето . В представените от бащата С. доклади и проучвания ,предприети от него не само по указание на социалните служби може да се направи извод ,че поведението му не представлява опасност за детето. Бащата има желание да развива отношенията си с детето и да поеме отговорност като родител .

Пред въззивната инстанция е прието заключение на вещо лице психолог ,според което при детето К. е налице на родителско отчуждание от бащата от умерена към тежка степен. Детето е силно привързано към майка си , но може да бъде възстановена първоначалната привързаност към бащата ,която детето е изпитвало и същата е била прекъсната.На 6 години и 8 месеца детето е контактно,с добро самочувствие и емоционално развитие.След прекратяване на контактите между детето и бащата ,особено след м.октомври 2015г. у детето се е формирало негативно отношение към баща му и към настоящия момент отношението му към него е изцяло отрицателно и отхвърлящо.Това отношение е на декларативно ниво, звучи като заучено поведение и е оценено като риск от началния конфликт на лоялност по отношение на майката.Причината е отчуждаващото поведение на майката П., подкрепена от своите родители, по отношение на бащата на детето. К. е на такава възраст , че е напълно зависим от грижите на възрастните ; той не може сам да направи преценка кое е вярно и кое не; поради това възприема мнението на този родител и близките му,с които живее, като постепенно ги приема и като свое мнение Детето се чувства задължено да прави това,което майка му очаква от него. К. предлага оправдание за своето враждебно поведение с абсурдни рационализации и скрити сценарии : „били са ме докато спя”, „взема ми силите” ,”силите ми отиват при него”,”ще иска да ме убие – какво друго искат злодеите” , „усмихва се зловещо” и пр. Отхвърлянето на бащата е форма на съгласие с позицията на майката , т.е автоматично вземане на страна .Според вещото лице нежеланието на майката да съдейства създава опасност за детето и трудно може да се получат положителни резултати , ако статуквото се запази .

От раждането му до сега детето живее при майката и тя се грижи за него. След развода , по отношение режима на лични контакти е имало споразумение. , което майката едностранно е преустановила след датата 24.10.2015г. и осуетява опитите на бащата да взема детето От тогава и до момента отглеждащият родител е внушавала на детето спомена ,че баща му скрито е упражнявал физическо насилие , бодял го с игли докато спи или го биел. Същите твърдения,по същество нейни , са били поддържани при заведено дело по ЗЗДН, отхвърлени са като несъстоятелни ,но продължават да се повтарят като обосновка на решимостта на П. да не спазва определения режим ,да предяви насрещен иск за ограничаване режима на виждане с другия родител в отговор на исковата молба на ищеца по чл. 59 , ал.9 СК , да не спазва привременните мерки по настоящето дело,включително да въздейства на детето в насока отчуждаването му от бащата, което вече е констатирано от вещото лице психолог като факт.

При тези обстоятелства следва да се приеме за установено, че е налице изменения на обстоятелствата , свързани със задължения на страните при спазване на вече установен режим и нарушаването им ,вина за създалата се ситуация има основно отглеждащият родител , налице е отчуждение към родителя право на личен контакт и ситуацията налага съобразяване на най- висшия интерес на детето, при новите обстоятелства . Преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. възрастта на детето, психоемоционалното му състояние и необходимостта а охраняване на най-добрия му интерес, обстоятелствата налагат възложеното на майката упражняване на родителските права да не се променя в полза на ищеца , а да се определи такъв режим на лични контакти с бащата ,който да възстанови накърнената връзка родител – дете и който режим да се изпълнява за известен период от време със съдействието на социални работници .

Изключително стресиращо за детето,емоционално негативно спрямо него и същевременно рисковано с оглед ефекта и последиците върху психиката му ще е решение по мерките,с което да се промени радикално предпочитанието при възложената на майката родителска грижа и установеното местоживеене при нея. В тази част въззивното решение следва да се потвърди, макар и с други мотиви .Ако родителските права се възложат за упражняване на бащата, който до сега не е отглеждал детето , макар да разполага с подходящи битови условия , да има готовност и родителският му капацитет да е оценен изцяло положително в представените социални доклади на ДСП „Лозенец”, а същевременно една изцяло положителна оценка на родителския капацитет на майката не може да бъде споделена при установените обстоятелства ,след като тя внушава на детето представи за баща му като насилник, програмира отчуждаването му и същевременно с всички средства осуетява режима на лични контакти и свиждания с бащата, като наред с това не съдейства на социалните служби в необходимата степен и не е критична към това свое поведение . С писмо от 19.05.2017г Д СП „Възрждане” е уведомило съда че майката не осъществява контакт със социалните работници. Доклада на Д СП „Възрждане” е от 23.08.2017г. и в него е отразено ,че майката изтъква нежеланието си да предава детето на бащата , след като то не желае , че се страхува за детето си и ще направи всичко възможно за да го защити. Отказва да съдейства в насока ползване на социална услуга .При събеседване с детето са отразени думите му ,че баща му го „боде , удря и бие” докато спи. Синхронните твърдения на майката са в същата насока ,базирани са на недоверие и отрицание ,за което не са налице рационални основания.

Извън тази линия на поведение обаче,майката се грижи добре за К., в добри битови условия и съобразно нуждите му.Детето е привързано към нея и се чувства сигурно в среда, която е подходяща с оглед неговото развитие .Детето е в стабилно емоционално и психическо състояние,показва комуникативност, добро самочувствие, съответна за възрастта си социална ориентация . Една промяна на вече установения порядък в живота му,наложена по принудителен и за него начин, ще произведе риск от увреждане, който не е пренебрежим и няма да способства за възстановяване и укрепване на връзката с бащата Констатираното от вещото лице – психолог отчуждение при момчето е в средна,към тежка степен. При деца в подобно състояние, последната (тежка) степен на отчужденост поначало е характерна с възможно преминаване от вербално отхвърляне към агресия или автоагресия. Недопустим риск за детето, ще е ако в настоящата ситуация родителските права се предоставят за упражняване на бащата и местоживеенето се определи при него ,т.е ако се уважи искането К. да му бъде предаден за отглеждане, което съдебно решение би опредметявало мерки , при които ще се разчита не на друго, а на принудително изпълнение – промяна в родителските права като последно средство ,за да се осигури присъствието на двамата родители в живота на детето.

Съдът намира, че успокояването на детето и възстановяването на връзката с бащата следва да е водещата цел при мерките понастоящем. Родителското отчуждение накърнява интереса на детето. Възстановяването на връзката с другия родител няма да може да се постигне с външно за детето решение, прекъсващо отглеждането му от майката и наложено му по принудителен начин. Към целесъобразността на подобна мярка, не насочват и становищата на социалните работници, занимали се със случая В съдебно заседание вещото лице , клиничен и детски психолог също изтъква, че е съмнително едно преместване на детето при бащата да доведе до добър резултат и съдействието трябва да бъде между близките хора , а не между бащата и държавните институции,макар че бащата изпълнява всички нареждания на институциите,а майката им се противопоставя.

Подходящо е възстановяването на връзката с бащата да се осигури в рамките на правото му на лични отношения с детето , с ангажиране съдействието на съответната структури към АСП и да се определи подходящ режим на личен контакт с тримесечен преходен период , а не при стесняване на режима на контакти с отлагащо изчакване детето да навърши осем години,както неправилно е подходил въззивния съд. Наложително е възстановяване и на отношенията с бащата, за което и двамата родители са длъжни да окажат съдействие, като съдът, намира за нужно да им укаже да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и с оглед оказване подкрепа на малолетното дете за справяне със ситуацията.Майката следва да се задължи да оказва съдействие на АСП и нейните структури, на Дирекция “Социално подпомагане” в необходимата произтичаща от мерките насока ,а не да се изолира. Конфликтът , който водещо трябва да бъде овладян и преодолян в интерес на детето , не е между нея и институциите.Въпреки установеното до момента нежелание на майката да промени линията си на поведение ,до сега подходящи , задължаващи и нея защитни мерки по чл.59СК не са постановявани,а единствено са били препоръчвани от АСП и от Дирекция „Социално подпомагане” в хода на въззивното производство като социални услуги , засвидетелствано е консултиране в тази насока Затова не бива да се изключва ролята им за оптимално и с оглед интересите на детето ефективно прилагане на режима и мерките по чл.59, ал.2 СК относно родителските права .

В хода на въззивното производство е приложено писмо Д СП „Възраждане” , в което относно необходимостта от стимулиране на позитивно поведение пред детето при осъществяване режим на лични контакти се препоръчва провеждането на срещите в контактен център, в присъствието на специалист. Служителите от ангажираните със случая Дирекции „Социално подпомагане” в [населено място] могат при необходимост,ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните действия, включително да сезират съда.Необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения.При разногласия, да търсят диалога, а след като е необходимо и услугите на Дирекциите „Социално подпомагане” към АСП [населено място]. На майката следва да бъде разпоредено да оказват съдействие на служителите при Дирекциите „Социално подпомагане” .

Мерките следва да се определят така ,че през първите три месеца да осигурят успокояване на детето , преодоляване на страха и нежеланието му да остава с баща си , а в последствие- след изтичането на третия месец,да създадат и предпоставки за пълноценна връзка на детето с бащата, който да го взема при себе си през съботните и неделни дни.

По отношение на разноските, независимо от съдебно- административният характер на производството се прилагат общите правила на чл.78 ГПК, като основателността на иска се отчита предвид изменението на обстоятелствата, а не единствено с оглед съдържанието на постановените мерки спрямо поисканите.Тъй като е налице изменение на обстоятелствата– неизпълнение на определения съдебно режим , разноски се дължат от ответницата по първоначалния иск,който е основателен,т.к ответницата е дала повод за завеждането му .

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 7305 от 22.11.2018г.по гр.дело № 13871/2016г. на Софийски градски съд в частта ,с която е определен режим на лични отношения на бащата С. Д. С. с детето К. С. С. ,както и в частта за разноските присъдени в полза на Ц. И. П. и вместо това постановява :

Определя режим на лични отношения на бащата С. Д. С. ЕГН [ЕГН] с детето К. С. С. ЕГН [ЕГН] както следва :

През първите два месеца считано от влизане на решението в сила , бащата да вижда детето всяка втора и трета събота от 10ч. до 12ч в контактния център на територията на [населено място], в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане”гр.София, като задължава майката Ц. И. П. ЕГН [ЕГН] да осигури присъствие на детето .

През следващия един месец, считано от влизане на решението в сила, бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета събота за времето от 11 ч. до 16 ч на същия ден, като вземането и връщането на детето на майката да се осъществява в контактния център,в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], като задължава майката Ц. И. П. ЕГН [ЕГН] да осигури присъствие на детето.

След този тримесечен период бащата С. Д. С. да взима детето К. С. С. от дома на майката всяка първа и трета седмица от месеца ,от 10ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване,както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и двадесет дни през лятната му ваканция,по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката .

Също след горния тримесечен преходен период, ако родителите не постигнат съгласие относно режима през официалните празници, съдът постановява следния режим :

През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Х.), като взима детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември ; През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници:Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година – считано 2021г , като взима детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 18 ч. в деня преди да тръгне на училище,с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на първи януари. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом .

Разпорежда на Ц. И. П.,ЕГН [ЕГН] като родител на детето К. С. С. да оказва съдействие на служителите от Дирекция “Социално подпомагане”– [населено място] при осъществяване на горните мерки

Оставя в сила решение № 7305 от 22.11.2018г.по гр.дело № 13871/2016г. на Софийски градски съд в останалата част .

Осъжда Ц. И. П. , ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Д. С. ЕГН [ЕГН] сумата 1860 лева разноски за всички инстанции.

Препис от решението да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” район Възраждане [населено място] и Дирекция “Социално подпомагане” район Лозенец [населено място] .

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми