Решение №217/31.10.2019 по дело №1564/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
65 Shares

Анотация

Въпрос

За критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.

Отговор

Обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1564 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение от 21.12.2018г. на АС София по гр.д.№3014/2018г., с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.

Жалбоподателката И. И. Н. чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е неправилно и моли да се отмени, като и се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване в пълния предявен размер.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно и моли да се отмени като бъде намален присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Н. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК и чл. 316 НК вр. чл. 309, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с присъда от 24.03.2015 г. по НОХД № 21148/2013 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, влязла в сила на 02.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.

От приложеното наказателно производство е установено, че е внесено обвинение срещу ищцата за извършено продължавано престъпление по чл.212, ал.4 НК и чл.316 НК, за това че е съставила неистински частен документ-пълномощно и го е използувала пред надлежни органи за да набави за себе си облага. Констатирано е, че с постановление от 01.02.2013г по ДП ЗМ №15007/2011г по описа на 6 РУП-СДВР, пр.пр.№73374/2010г И. Н. е била привлечена като обвиняема за извършено продължавано / две изпълнителни деяния на 28.03.2007г./ престъпление по чл.212, ал.4 НК и продължавано / с три изпълнителни деяния на 04.04.2007г/ престъпление по чл.316 НК и й е била определена мярка за неотклонение „подписка”. Установено е, че е внесен обвинителен акт в съда на 09.12.2013г., по който е било образувано НОХД № 21148/2013г на РС София, като са проведени четири заседания, на които подсъдимата е присъствала лично.

Констатирано е, че ищцата е била оправдана с постановена присъда от 24.03.2015г като е призната за невинна по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.212, ал.4 НК, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.316 вр. с чл.309, ал.1 НК вр. с чл.26, ал.1 НК, като присъдата е била потвърдена с решение от 2.03.2016г. по ВНОХД №2567/2015г. на ГС София, образувано по протест на прокурора, което решение е окончателно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че е предявената искова претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , която е основателна, тъй като се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от образуваното наказателно производство срещу нея, което е приключило с оправдателна присъда. Посочил е, че следва да определи размерът на обезщетението при съобразяване на чл.52 ЗЗД, както и с ППВС №4/1968г. по справедливост. Съдът е отчел факта, че е повдигнато обвинение за тежко престъпление, като на ищцата не е била наложена най –тежката мярка за неотклонение-задържане под стража, а само „подписка” и производството е продължило 4 години. Прието е, че от ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е преживявала емоционален срив, развалили са се отношенията в семейството й и с близки и приятели, не е била в състояние на моменти да работи, имала е здравословни проблеми. Счел е, че не може с категоричност да се приеме, че причина за настъпването на всички заболявания, включително и тежките онкологични, е единствено и само стресът от провежданото наказателно производство, а следва да се отчете, че същият е един от факторите, които могат да допринесат за възникването на тези здравословни проблеми, посочени от ищцата по делото. При отчитане на всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв., като е отхвърлил претенцията като неоснователна за разликата до 50 000лв.

Прието е, че лихвата за забава се дължи от датата на постановяване на съдебен акт за оправдаване на лицето, тъй като отговорността на държавата възниква от същия момент и я е присъдил от дата 02.03.2016г. до окончателното изплащане на главницата.

Касационен въпрос

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостт

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

По основателността

Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва като се отмени да се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен вида и характера на процесуалната принуда както и че срещу ищцата не е вземана най-тежката мярка за неотклонение. Ищцата не е доказала засягането на съответните блага, включително последвало заболяване, да е произтичащо само от незаконосъобразното обвинение и от продължилото в разумен срок –четири години, наказателно преследване. От събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищцата вследствие на воденото срещу нея наказателно производство и както и такъв за влошаване на отношенията й с близките и поради воденото срещу нея наказателно преследване, тъй като досъдебното производство е започнало именно по молба от сестра й Е. Н., за това че е използвала неистински документи пред надлежни органи , за да се разпореди с имоти на баща им. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 10 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 10000 лева до уважения от въззивния съд размер от 15000 лева.

Обжалваното решение следва да се остави в сила в останалата му отхвърлителна част.

Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.

Диспозитив

Предвид изложените съображения, съдът

Р е ш и :

ОТМЕНЯ решение от 21.12.2018г. на АС София по гр.д.№3014/2018г., в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10000 /десехиляди/ лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. П. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 10000/ десет хиляди/лева до 15 000/ петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 02.03.2016г.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.


Свързани съдебни актове

Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г. Докладчик: съдия Екатерина Биолчева За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г. Докладчик: съдия Диана Хитова Какъв е общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение? Процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение? Каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди?
Решение № 542 от 15.01.2013 г. по гр. д. № 1568/2011 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За тежестта на пострадалия да докаже увреждащите го негативни изживявания.
Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. Докладчик: съдия Ваня Алексиева 1. Какъв е законният състав на окръжния съд,който се произнася по жалби срещу действията на съдия-изпълнителя - едноличен или тричленен?
2. Кой горестоящ съд разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя - съответният Апелативен или Върховният касационен съд?


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите