Решение №217/31.10.2019 по дело №1564/2019

Анотация

Въпрос

За критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.

Отговор

Обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1564 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение от 21.12.2018г. на АС София по гр.д.№3014/2018г., с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.

Жалбоподателката И. И. Н. чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е неправилно и моли да се отмени, като и се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване в пълния предявен размер.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно и моли да се отмени като бъде намален присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Н. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК и чл. 316 НК вр. чл. 309, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с присъда от 24.03.2015 г. по НОХД № 21148/2013 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, влязла в сила на 02.03.2016 г., ведно със законната лихва

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове