Определение №215/31.05.2021 по дело №1092/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 215

    гр. София, 31.05.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1092/2021 година.

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ПП „ Възраждане“ против определение № 261633 от 22.03.2021 г. по в.т.д. № 1310/2020 г. на Софийски градски съд.

    Ответникът по частната жалба – Прокуратура на Република България, чрез представителя си – прокурор М. Ю. е на становище, че жалбата е неоснователна, а атакувания съдебен акт- правилен.

    С определението, предмет на обжалване, е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното на 24.02.2021г. по т.д. №1310/20г. на Софийски градски решение, в частта за присъдените разноски. За да постанови този резултат, съдът лаконично е отбелязал, че липсват основания за преразглеждане на преценката му относно размера на съответстващото на фактическата и правна сложност на спора възнаграждение за процесуално представителство на молителя.

    Върховният касационен съд, състав на І т.о., констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

    По същество, жалбата е основателна.

    С решение №260324 от 24.02.2021г. по т.д. 1310/20г. на СГС е отхвърлен предявения от прокурор при СГП против ПП „Възраждане“ иск с правно основание чл.40, ал.2 ЗПП за разпускане на основание чл.40,ал.1, т.1 ЗПП на ПП „Възраждане“. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по иска са се дължали направените в производството разноски за един адвокат. Жалбоподателят е представил списък по чл.80 ГПК, с който са разграничени и заявени разноски за представителство от един адвокат в размер на 5500лв. и 150лв.- съставляващи депозит за разпит на свидетели. Поисканите разноски са били удостоверени и доказани като направени чрез представения договор за процесуална защита и съдействие и банкови бордера, удостоверяващи плащането на сумите. При така установеното, решаващият състав е посочил кратко в постановения от него съдебен акт, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е основателно, като е приел, че съответно на фактическата и правна сложност на делото би било възнаграждение в размер на 1200лв. Както бе посочено, тази преценка е останала непроменена и с постановяване на обжалваното определение.

    Основателно е оплакването на жалбоподателя, за неправилно намаляване на претендираното от него, адвокатско възнаграждение като прекомерно. Съставът на Софийски градски съд не е изложил никакви мотиви в тази насока, извън общо изразеното кратко негово разбиране за извършена преценка за определяне на конкретна сума, която се дължи за адвокатска защита при тази фактическа и правна сложност. Изводът е правно необоснован, не само поради това, че съдът е длъжен да се съобрази с доказания обективен факт - договореното между страните и реално установеното като размер на направени в хода на производството разноски, тъй като определянето им е извън дискрецията му, но и поради това, че тяхното намаляване се извършва по определен процесуален ред- мотивирано и при наличие на установени предпоставки.

    Както е отбелязал и жалбоподателят преценката за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК се извършва от съда с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, като с т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че това основание се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. Тези разяснения, като задължителна тълкувателна практика е следвало да бъдат съобразени, чрез излагане на мотиви, с оглед които, съдът обосновава своят извод за наличие на предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК Такава преценка не е осъществена. В случая, делото е образувано по иск на Прокуратура на Република България, а към исковата молба е приложен обемен доказателствен материал, който е подлежал на проучване, с оглед разглеждания предмет на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари