Определение №214/19.05.2021 по дело №814/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 214

    гр. София, 19.05.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 814/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Е. П. Д. и С. П. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 260686 от 20.11.2020г., постановено по в.гр.д.№ 1455/2020г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Конкретни оплаквания са направени единствено във връзка с направеното от касаторите във връзка с предявения срещу тях насрещен иск възражение за изтекла придобивна давност.

    С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1383 от 13.03.2020г. по гр.д. № 17092/2018г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите против К. Д. С. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на, с.о. „С. Н.”, с площ от 15 кв.м, при посочени в решението граници, заключена между точки 1, 2 и 3 от скицата на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза и е уважен предявеният от К. Д. С. срещу тях насрещен иск по чл.108 ЗС за ревандикация на посочената част от имота.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с констативен нот.акт № 24/1964г. и по силата на наследствено правоприемство ищците по първоначалния иск се легитимират като собственици на овощна градина с площ от 1089 кв.м във Варненските лозя, м. „С. Н.”. По действащия ПУП-ПРЗ от 2010г. имотът съставлява УПИ *, кв.* по плана на[жк], [населено място], идентичен с ПИ *** по КККР с площ 970 кв.м. Ответницата по този иск се легитимира като собственик на съседен УПИ *, кв.43, идентичен с ПИ *** по КККР, с площ 430 кв.м, с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 172/2004г., и съдебна спогодба от 05.10.2017г. по гр.д.№ 16609/2011г. на РС-Варна. Имотите на страните са отразени за първи път в кад.план от 1977г., като спорните 15 кв.м. са заснети като част от имота на ответницата, в която част след закупуването на имота същата е изградила водомерна шахта. При попълването на плана през 2004г. и обособяването на два нови имота от стар имот с пл.№ *. спорната граница е останала непроменена, а при урегулирането на имотите регулационните им граници съвпадат с имотните /кадастралните/ граници. Единствено по ПНИ от 2007г. границата е с променено местоположение, като навлиза в имота на ответницата. Намиращата се понастоящем в имота ограда от непрозрачна мрежа в зелен цвят на метални колове е изградена от ищците през м. октомври 2010г., като същата заобикаля водомерната шахта.

    При тези фактически данни въззивният съд е приел, че спорната площ е част от имота на ответницата, поради което ищците не се легитимират като нейни собственици по силата на наследствено правопримство, респ. че първоначалният установителен иск за собственост е неоснователен, а насрещният ревандикационен иск е основателен. Направеното от ответниците по насрещния иск възражение, че са придобили спорната част от имота на ищцата по давност е прието за неоснователно по съображения, че до м.октомври 2010г. те, респ. тяхната наследодателка не са упражнявали фактическа власт върху нея. В допълнение е посочено, че след влизане на сила на ПУП-ПРЗ на 04.09.2010г., респ. урегулирането на имотите, давност по отношение на процесната реална част не е могла да тече.

    Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е поизнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Възможно ли е в хипотезата на чл.200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ, без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл.19 ЗУТ, за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари