Определение №214/26.05.2021 по дело №2891/2016


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За приложимостта на процесуалните правила на ЗОДОВ, включително и на нормите, определящи размера на държавната такса в производството по ЗОДОВ, към исковете за обезщетение за вредите, причинени от публични институции в резултат на нарушаване на правото на ЕС.

Отговор

С приетата и обнародвана в Държавен вестник бр. 94 от 2019 г. разпоредба на чл. 2 в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а ТДТС. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковите молби, подадени преди измененията в закона.


Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди дванадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 2891 по описа за 2016 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от МВ ”Професионал”ЕООД /в несъстоятелност / и Н. Г. Г. чрез пълномощник адв. В. М. против определение № 73 от 18.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 1635/28.12.15 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 975/14 г., за оставяне без уважение искането им за освобождаване от внасянето на държавна такса.

С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт поради незаконосъобразност и нарушаване на основните принципи на правото на ЕС, включително несъобразяване с практиката на СЕС по прилагане на чл. 4, пар. 4 ДЕС. Считат, че независимо, че в националното ни законодателство да не е уреден способ за освобождаване на юридически лица от държавни такси и разноски, по силата на принципа за ефективна правна защита на разпоредбата на чл. 47 от Хартата и на задължителната практика на СЕС, обективирана в Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г., първоинстанционният и второстепенният съд са били длъжни да приложат по аналогия чл. 83, ал. 2 ГПК и да разгледат искането на дружеството за освобождаване от разноски, като е следвало да преценят финансовата възможност на дружеството да си набави необходимите средства за реализиране на правото да търси обезщетение за допуснатото нарушение на правото на ЕС. В изложението по чл. 278, ал. 4 ГПК вр чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се извежда въпросът за приложимостта на процесуалните правила на ЗОДОВ, включително и на нормите, определящи размера на държавната такса в производството по ЗОДОВ, към исковете за обезщетение за вредите, причинени от публични институции в резултат на нарушаване на правото на ЕС. Навежда се специалното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С определение № 355/12.07.2016 г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз". С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено искането за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос. Основанието за отклоняване е обосновано с това, че в хода на разглеждането на тълкувателното дело, в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. е обнародван ЗИД на ЗОДОВ, като с новоприетата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. С оглед на изложеното e налице основанието по чл. 230,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари