Определение №213/29.03.2021 по дело №1472/2020

Спорът е разрешен с Решение №60090/29.07.2021 по дело №1472/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ПЕТРОВА, ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1472 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Д. срещу решение № 535/28.02.2020 г. по в. гр. д. № 5125/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 4515/04.07.2018 г. по гр. д. № 7482/2017 г. за уважаване иска на касаторката по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в размер над 7 500 лв. до 20 000 лв.

Мотиви

Жалбоподателката атакува въззивното решение като сочи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предл. I. Сочи се, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4/1968 г. В изложението са формулирани въпроси, които според касаторката са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция :

1. „Какво следва да се включва в съдържанието на понятието „справедливост“, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на настъпили телесни увреждания при предявен пряк иск срещу застрахователя?“

2. „При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД, а именно становището на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание при изслушване и приемане на експертното заключение?“

3. „Следва ли при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди съдът да посочи, анализира и съобрази годината на настъпване на ПТП и нивата на застрахователно покритие към датата на настъпване на обезщетението по справедливост или е достатъчно само да маркира, че има предвид същите при постановяване на съдебния акт, без подробно да ги обсъди в решението си?“

4. „Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът подробно да обсъди в постановения акт всички претърпени увреждания при пострадалия, както и настъпилите физически и психологически усложнения във връзка с пътния инцидент?“

5. „Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение да прецени съобразно задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. възрастта на пострадалата към момента на настъпване на катастрофата, както и да вземе предвид всички остатъчни белези по тялото на пострадалата?“

6. „Длъжен ли е съдът да посочи размер на отчетеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице?“

7. „При определяне на размера на съпричиняване трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“

От касаторката е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв. след отчетено наличие на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари