Решение №213/19.11.2019 по дело №714/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагането на законовия критерий по чл.52 ЗЗД и да обсъди всички относими факти, доводи и възражения на страните, като в мотивите на решението си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита недоказани.

Отговор

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка и обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение. Многократно в практиката на ВКС е посочвано, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В тази връзка съдът е длъжен да съобрази характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в настоящ и бъдещ план, продължителността и степента на интензитета, възрастта на увредения, обществено и социално положение, обществено-икономическите условия към датата на увреждането и др. Обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване. В мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за случая обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 714 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПКчл.293 ГПК.

История на спора

С определение № 446/05.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2465/24.10.2018 г. постановено по възз. гр. д. № 2410/ 2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 928/13.02.2018 г. постановено по гр. д. № 14268/2015 г. на Софийски градски съд, Столична община е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищцата Е. С. Л. сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждане, вследствие падане на заледена пътна отсечка в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2015 г. (датата на инцидента).

Касационен въпрос

Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагането на законовия критерий по чл.52 ЗЗД и да обсъди всички относими факти, доводи и възражения на страните, като в мотивите на решението си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита недоказани.

Мотиви

По изведените въпроси в създадената задължителна практика на ВС и ВКС (ППВС №4/1968 г. и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС) се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка и обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение. Многократно в практиката на ВКС е посочвано, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В тази връзка съдът е длъжен да съобрази характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в настоящ и бъдещ план, продължителността и степента на интензитета, възрастта на увредения, обществено и социално положение, обществено-икономическите условия към датата на увреждането и др. Обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване. В мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за случая обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните.

По основателността

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че на 09.01.2015 г. около 20.00 часа вечерта ищцата, вървейки по улица в [населено място] към дома си, е паднала на заледен, непочистен от сняг участък от пътя без изградени тротоари, при което е получила травматични увреждания – счупване на дясната подбедрица в горната й част, вътреставно, както и счупване на костите на лявата предмишница в дисталната им част (длан и китка). Прието е, че са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението да се поддържат и почистват улиците (общинска собственост) от сняг и лед. Посочено е, че тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. а ППЗП, както и в Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Приетата съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидента на Е. Л. са били причинени болки, страдания и неудобства в ежедневието, като костите на лявата предмишница са зараснали напълно за около 30 дни след инцидента без усложнения, но счупването на подбредрицата е наложило оперативно лечение и поставяне на остеосинтезен материал, който предстои да бъде отстранен с нова операция.

Въззивният съд е направил извод, че справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди възлиза на сумата 30 000 лв., като общо в мотивите е посочено, че се вземат предвид характера, вида и степента на получените увреждания; продължителността и интензитета на претърпените от лицето болки, страдания и неудобства; периода на лечение и възстановяване.

В нарушение на процесуалните правила, по същество липсва анализ и оценка на конкретните за случая обстоятелства и факти от значение за формиране на преценката за справедливия размер на обезщетението. Съдът се се е мотивирал решаващо с позоваване на „установената съдебна практика по сходни казуси, в които се обезщетяват неимуществени вреди от счупени долни крайници, поради неизпълнение на задълженията на общината” да поддържа в изправно и безопасно състояние общинските пътища и тротоари. Цитирано е едно решение на САС, недопуснато до касационно обжалване, в което размерът на обезщетението е определен на 26 000 лв. и съобразно с това е направен извод, че дължимото в случая обезщетение следва да се определи в размер на 30 000 лв.

Върховният касационен съд е имал поводи да посочи, че при делата за претърпени неимуществени вреди от деликти, практиката на съдилищата по сходни казуси може да служи като ориентир, но водещо значение по всеки отделен спор за деликт имат конкретните установени и доказани в процеса факти и обстоятелства. Те са обективните характеристики, на базата на които принципът на справедливостта се прилага и намира израз в присъждане на еквивалентно парично обезщетение.

В случая, правилно въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства безспорно установяват както вида и характера на увреждането на ищцата, така обстоятелствата, при които е настъпило и наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на общината. Държавните органи, в т. ч. общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Обезщетение не се дължи, ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа, но въпреки това са настъпили вреди.

По делото е установено, че по пътя към дома си ищцата се е подхлъзнала и паднала на заледен, непочистен и необезопасен участък от улица, без изградени тротоари, което обосновава извод, че касаторът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата грижа на добрия стопанин (чл. 11, ал. 1 ЗОС) да изпълнят задължението си да я поддържат в изправно и безопасно за гражданите състояние. Това поведение е неправомерно и осъществява деликтния състав на чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, както е приел и въззивният съд.

Неоснователно е възражението на касатора за съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Доводите, че метеорологичната обстановка е изисквала съобразяване на пострадалата при придвижването й по заледен участък, са бланкетни и без конкретна аргументация. Липсват ангажирани от страна на касатора доказателства Л. да е допринесла за увреждането си със свои действия и поведение по време на инцидента.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил материалния закон (чл.52 ЗЗД) към установените по делото факти, довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди, който е завишен.

Настоящият съдебен състав намира, че за причинените на ищцата болки и страдания е справедливо да се определи обезщетение в размер на сумата 12 000 лв. В тази връзка съдът взема предвид, че Е.Л. е претърпяла две травми, като едната – счупването на костите на лявата предмишница е напълно отшумяла без усложнения за около 30 дни; а втората – фрактурата на дясната подбредрица е наложило стационарно и оперативно лечение, последвано от спазване на режим и лечение в домашни условия и рехабилитация за продължителен период от около 11 месеца, през който лицето е било освидетелствано като временно нетрудоспособно. Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза, в острия период на травмите болките са били силни, ищцата е изпитвала затруднения в придвижването си, поради едновременното засягане на долен и горен крайник и невъзможност да се ползват помощни средства. Лечението на фрактурата на подбедрицата не е завършило, предстои сваляне на остеосинтезния материал и продължаване на рехабилитацията, като все още е налице дефицит в сгъването на десния долен крайник, ограничения в движението и болков синдром. С оглед тези обстоятелства, прецени в съвкупност и вземайки предвид социално-икономическите условия в страната към датата на злополуката (м.01.2015 г.), съдът намира, че обезщетение от 12 000 лв. е адекватно на претърпените от ищцата морални вреди. Обезщетението в такъв размер нито подценява претърпените болки и страдания, нито оставя необезщетени действително претърпени болки и страдания. До този размер искът е основателен и следва да се уважи.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 12 000 лв. до размера на сумата 30 000 лв. и за тази разлика претенцията следва да се отхвърли. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Решението е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен над сумата от 30 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На ищцата, съобразно изхода на делото се дължат разноски, които съразмерно на уважената част от иска за трите инстанции възлизат на сумата общо 153 лв. На ответника, съразмерно на отхвърлената част от претенцията, се дължат разноски общо в размер на сумата 511 лв. По компенсация, ищцата дължи на ответника разноски за производството общо в размер на 358 лв.

На адв. К. И. Н. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 2, ал. 2 НМРАВ и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, което за първата, въззивната и касационната инстанция възлиза на по 519 лв., или общо – 1 557 лв., която сума е пропорционалната дължима, съобразно уважената част от иска. С оглед на това, ответната страна по делото – Столична община следва да бъде осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да заплати на адв.К.Н. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ (процесуално представителство и защита) на ищцата в трите инстанции общо в размер на сумата 1 557 лв.

Диспозитив

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2465/24.10.2018 г. постановено по възз. гр. д. № 2410/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, в която е отменено решение № 928/13.02.2018 г. по гр. д. № 14268/2015 г. на Софийски градски съд, като Столична община е осъдена на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на Е. С. Л. обезщетение за неимуществени вреди над размера от 12 000 лева до размера на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2015 г.; както и в частта за разноските по делото.

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. С. Л., с ЕГН – [ЕГН], срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане за разликата над сумата 12 000 лв. до размера на сумата 30 000 лева, със законната лихва, считано от 09.01.2015 г.

ОСЪЖДА Е. С. Л. по компенсация да заплати на Столична община, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените за трите инстанции разноски общо в размер на сумата 358 лв.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат К. И. Н. от САК, с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 2, ал. 2 НМРАВ и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ общо сумата 1 557 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции, дължимо за оказаната на ищцата по делото безплатна правна помощ.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2465/24.10.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 2410/2018 г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г. Докладчик: съдия Екатерина Биолчева За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Цитирани норми